Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дойдох да изпратя детето ми като герой! Майката на Алексей Петров с разтърсваща изповед
  • Новини

Дойдох да изпратя детето ми като герой! Майката на Алексей Петров с разтърсваща изповед

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
zisaidoqwpds.png

Нито една от жените на убития не се появи на гробището в Бояна, над 700 души са присъствали

 

„Дойдох да си изпратя детето като герой! Затова съм тук. Стана тя каквато стана, това е…“

С тези думи майката на покойния Алексей Петров – Диляна, дойде на поклонението на сина си в Боянския частен парк. Жената бе в черен панталон и забрадка, а с нея вървяха дъщеря й Теменужка, синът Огнян и братовчедите. Диляна не пожела успокоително от линейката наблизо. Група от приятели на Алексей й целуна ръка, а другата част от облечени в черно барети й предложи място да седне на сянка и й дадоха вода.

Веднага след това пристигна автобус с роднини на Алексей от Тетевен с венци в ръка. Хората бършеха очи и разказваха за добрините, които той приживе правил. „Даваше пари за лечение на кой ли не, подпомогна църквата, съборите. Който не е идвал при него, не му е помогнал“, каза Асен, близък до покойния Петров.

 

Автобус от Тетевен дойде да се прости с командоса. Помогнал е на стотици с пари и подкрепа / Снимки: Пламен КОДРОВ
Автобус от Тетевен дойде да се прости с командоса. Помогнал е на стотици с пари и подкрепа / Снимки: Пламен КОДРОВ

 

 

Ваня Червенкова дойде с приятелка
Ваня Червенкова дойде с приятелка

 

Възрастен мъж разплака присъстващите, като падна до ковчега и зарида с благодарност, че Алексей дал пари синът му да оживее.

Петров бе положен в кафяв ковчег, а траурната церемония продължи повече от час. На нея съболезнования прие майката на Алексей – Диляна, сестра му Теменужка, братът Огнян и братовчеди. Децата на Петров и на сестра му и брат му не присъстваха.

 

Работещите в компанията му отдадоха последна почит
Работещите в компанията му отдадоха последна почит

 

Шампионката Ивет Горанова дойде разплакана
Шампионката Ивет Горанова дойде разплакана

 

Според близките до Петров той имал трима синове и една дъщеря – Диляна. Няма развод с първата си жена Мариана, от която му е дъщерята. Следват двама синове, а последният се казва Илия и е дете на Алексей Петров от жената, която последно е била до него в покушението – Мирослава Михайлова. Най-дълго Алексей Петров е живеел с Ива, от която нямал деца. Нито една от любимите му обаче не дойде да го изпрати в последния му път.

 

Явор Колев дойде с колегите си
Явор Колев дойде с колегите си

 

 

28 венеца пристигнаха от близки на баретата. Най-големият и първи от тях бе от Златко Баретата и жена му Калина
28 венеца пристигнаха от близки на баретата. Най-големият и първи от тях бе от Златко Баретата и жена му Калина

 

 

Роман Василев също се поклони пред ковчега
Роман Василев също се поклони пред ковчега

 

На церемонията, която продължи с часове, говориха приятели на покойника, барети и колеги. Момчетата в черно си спомняха случаи, в които са били рамо до рамо с него и колко хладнокръвно се е държал той в ситуации. „Никой не можа да го причисли към нито една групировка, защото само като им скръцнеше със зъби, и знаеха, че е повече от тях. Не го беше страх и ходеше на срещи с  босовете на групировки без бодигардове. Беше мъжкар, рядка порода, държеше си на думата“, каза през сълзи от трибуната говорител на бившите барети.

Да изкаже съболезнования дойде голяма част от еврейската общност с подобаващите облекла като за поклонение, спортисти начело с Ивет Горанова, негови студенти, които разказваха как учил момичета да се защитават от нападатели.

„Благодаря ви, господин президент“, написа младата шампионка Иван Горанова в книгата за съболезнования за Алексей. Той приживе й бе спонсор.

С венци и цветя пристигнаха още Красимир Премянов, Явор Колев, Пламен Бобоков, бизнесдамата Ваня Червенкова, бизнесменът Марчело Джотолов, подсъдим с Алексей Петров по делото „Октопод“ и голям негов приятел.

На погребението дойде и Кристиян Бойков, обвинен, че е хакнал базата данни на НАП. След като напусна „ТАД груп“ Бойков започна работа при Алексей Петров. Да се прости дойде и известният адвокат, бивш следовател и командир на Алексей Петров в отряда на баретите Лъчезар Таков. С него бе и синът му, също адвокат, Любомир. Политологът Стойчо Стойчев бе друг от опечалените. Дойде и Владимир Сиркаров от Съюза за стопанска инициатива, чийто председател бе Петров. Пристигна и бившият зам. градски прокурор Роман Василев.

Общо 28 бяха венците, изпратени за Петров, като 10 от тях от спортни федерации. Първият бе от Златко Баретата с надпис: „Почивай в мир, брат“, подписан с неговото име и на жената му Калина. Венци и цветя изпратиха от институции, Съюза на баретите, фирми, университети и приятели. Над 700 души са присъствали на поклонението.

Continue Reading

Previous: Извънредна ситуация на АМ Струма, шофьорите са в ужас
Next: Важно! Ето кога трябва да перем чаршафите си, за да се предпазим от страшни бактерии и гъбички

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.