Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докога ще местим стрелките на часовника
  • Новини

Докога ще местим стрелките на часовника

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
dfgbfdbkkgngkhnkhg.png

Тази пролет ще преместим стрелките на часовниците с един час напред на 31 март, неделя, в 3.00 часа.

Европейската комисия беше обявила намерението си за преустановяване часовото време да се сменя два пъти в годината през есента на 2018г. Решението бе подкрепено от резолюция на Европейския парламент от пролетта 2019г.

А от 2021г. държавите-членки трябваше да преустановят смяната на часовото време, като изберат към кое ще се придържат за постоянно. И така, на фона на това на 31 март, неделя, в 3.00 часа, отново трябва да преминем към лятно часово време.

Докога ще местим стрелките на часовника?
Решението на ЕК да се откаже от смяната времето беше базирано ба мащабно проучване, в което са участвали 4,6 млн. европейски граждани. 84% от тях отговарят, че предпочитат смяната на часовото време да се премахне.

Какви ще са ползите от премахването на смяната на часовото време?

Един от плюсовете, който ЕК посочва за бизнеса е, че няма да се налага повече да се адаптира към преместването на часовниците.

Благодарение на новите разпоредби ще се улесни планирането в сектори като енергетика и транспорт (например при нощните влакове) и ще се улеснят софтуерните продукти основаващи се на времето.

Въпреки че една от основните причини за въвеждането на настоящите правила за смяна на часовото време е именно икономията на енергия, анализите сочат, че по настоящем тези икономии са ограничени. Ако смяната на времето отпадне обаче ще има ефект при здравето на хората.

Според анализите, смяната влияе зле на човешкия организъм и води до ръст на пътно-транспортните произшествия. Така ЕК обяви намерението си да се преустанови практиката за смяна на часовото време. За целта европейските държави трябваше да решат към кое време ще се придържат за постоянно – зимното или лятното.

Лош момент за избора
Държавите трябваше да решат към кое часово време ще се придържат през 2019-2020г. А тогава на никого не му беше до тази тема – усещаше се ефектът от Брекзит, започна COVID-19 пандемията, която постави началото на серия световни кризи, които последваха. След това започна войната в Украйна, а оттам последваха заплахите от енергийна криза в Европа, рекордното поскъпване на живота…

Така темата за смяната на часовото време остана на хартия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В кои градове са най-евтините жилища в Европа? Два от тях са в България
Next: Панайот Панайотов плаши да напусне Капките, причината е смайваща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.