Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Докторе, ще живея ли, попита Ники, нека помогнем отговорът да бъде Да
  • Новини

Докторе, ще живея ли, попита Ники, нека помогнем отговорът да бъде Да

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
nikikoleevv.png

28-годишният Николай Колев преди дни чува тежките думи „ти имаш рак“, за да пребори диагнозата са му нужни около 250 000 лева, които са непосилни за семейството му. Ето какво разказва самият той:

„Докторе, ще живея ли?“ …..мълчание – Не знам Когато се стигне дотам, че зададеш този въпрос, то бавно осъзнаваш, че всичките ти мечти, цели, идеи са се слели в една единствена… да живееш.

 

 

Казвам се Николай Колев, на 28 години съм като преди дни чух тежките думи – „ти имаш рак“ В един миг осъзнах, че всички ежедневни дребни проблеми, болежки, препятствия и перипети не значат нищо, нямат значение. Единствената борба е тази за живот. И това се случва за секунди, животът ти се преобръща за един момент, след като си чул ехото на страшните думи „Вие имате рак“.

Диагноза, която не звучи реална, звучи като нещо, случващо се само другаде, в нечии друг свят. Но ето, че тази страшната дума „рак“ се превръща в реалност. Именно това се случи с мен, когато разбрах, че болката, която изпитвам от няколко седмици в лявото рамо, се дължи на 15 (петнадесет) сантиметров тумор…., придружен от разсейки в белия дроб.

 

Кошмар, способен да срине всекиго духом, но не и мен. Отказвам да се предам. Но за жалост, не мога да се справя сам, тъй като сумата нужна за моето лечение ще е непосилна за семейството ми.

Но отговорът на ужасния въпрос е ДА. Надежда има! Според лекарите проблемът е лечим, но единствено на две места – Хамбург, Германия и клиника в Турция. За момента не разполагаме с конкретна оферта, но ориентировъчната първоначална сума се равнява на около…. 250 000 лева.“, разказва Ники.

Всеки, който има възможност и желание да помогне на Ники да живее, може да го направи с дарение ТУК!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ловецът на бежанци Динко го загази здраво: Прокуратурата повдига обвинение?
Next: Няма смисъл да биете път чак до Париж за Великден, за същите пари нощувате във Велинград

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
  • Въздухът в малкия апартамент тежеше, просмукан от миризмата на прегоряла манджа и неизказани тревоги. Аз, Лилия, седях на ръба на дивана, опряла длани върху опънатата кожа на корема си. Осми месец
  • Аз (68 г.) се пенсионирах, а благодарни пациенти ми подариха самостоятелно круизно пътешествие. Бях извън себе си от радост!
  • Имаше един мъж в офиса, колега, когото всички подминаваха. Казваше се Стоян. Беше тих, незабележим и винаги изглеждаше леко приведен, сякаш тежестта на света беше върху раменете му, но той я носеше с примирено безразличие.
  • Помолих шефа си спешно за пет дни отпуск. Синът ми, Мартин, беше претърпял инцидент и беше в реанимация, в критично състояние.
  • Александър се облегна назад в ергономичния си стол. Прозорецът на апартамента му гледаше към оживена улица, но шумът оставаше някъде далеч, заглушен от дебелите стъкла
  • Отгледах доведения си син Даниел от четиригодишен. Близо четиринадесет години от живота ми, посветени на него. Днес, на пищната церемония по дипломирането му в гимназията, той стоеше на сцената, облечен в тога и шапка, грееше под светлините на прожекторите.
  • Дадох всичко от себе си за тази работа. Не просто времето си, а парчета от душата си. Архитектурното студио на Мартин беше моят свят — свят, в който бях оценила всеки проект, сякаш е мой собствен дом, всяка презентация, сякаш от нея зависи животът ми. А той, Мартин, го знаеше. И го използваше.
  • Раздавах няколко чифта дамски обувки безплатно. Бяха се събрали в дъното на гардероба – спомени от един друг живот, от една друга „аз“, която вече не съществуваше. Едни велурени, с висок, тънък ток; други лачени, в цвят бордо; трети – сандали с невъзможни каишки. Реших, че е време да освободя място. Пуснах обява с ясни снимки.
  • На 37 години животът ти се разцепва на две. Първото разцепление дойде като студено, остро острие: диагнозата. Рак. Преди седем месеца.
  • Събрах се отново с бившия, въпреки че ми беше изневерил.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Миналата седмица на вечеря един непознат се развика на 6-годишната ми дъщеря, Лия. Случката беше абсурдна, почти сюрреалистична. Бяхме в един от онези ресторанти, в които хората отиват, за да бъдат видени
  • Омъжих се повторно преди две години. Този брак беше коренно различен от първия. Първият беше импулсивен, хаотичен и приключи с очаквана катастрофа. Вторият, с Александър, беше изчислен. Беше решение. Той беше стабилен, успял бизнесмен, а аз бях амбициозна млада юристка, която най-сетне подреждаше живота си. В пакета влезе и тя. Ани. Неговата дъщеря.
  • Съпругът ми ме попита: „Къде са цветята, които ти изпратих?“
  • Когато казах на шефа си, че съм бременна, той ме поздрави и каза: „Не се притеснявай за работата.“
  • Телефонът извибрира върху гладката повърхност на бюрото ми – натрапчив, писклив звук в тишината на домашния ми офис. От години работех така, в тишина, заобиколена от белите стени на апартамента, за който бях изтеглила такъв огромен кредит. Всяка вноска по ипотеката беше напомняне за независимостта, която бях извоювала.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.