Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доматите обичат мляко! Ето какво правят опитните градинари за богата и сочна реколта:
  • Новини

Доматите обичат мляко! Ето какво правят опитните градинари за богата и сочна реколта:

Иван Димитров Пешев януари 26, 2024
dfgbgffgjfghjghjhg.png

В арсенала от народни рецепти на опитните градинари, които могат да се използват при отглеждането на домати, можете да намерите много интересни трикове. Например, много от тях са убедени, че е възможно да се повлияе на плододаването на тази култура с помощта на обикновено мляко.

Счита се, че на базата на този хранителен продукт може да увеличи броя на плодниците, образувани от насажденията.

Но това не е всичко – градинарите, които вече са използвали този необичаен метод за подхранване на насажденията, уверяват, че благодарение на него те получават надеждна защита срещу гъбични инфекции. Ако решите да опитате подхранването с мляко и да се уверите в неговата ефективност, трябва да действате както следва.

Подхранване на доматите с мляко – ето как се прави

Вземете кофа с вода и добавете литър мляко. След това сложете в течността 10 капки йод и половин чаена лъжичка борна киселина.

Използвайте получения разтвор за обработка на лехите. Третирането с него трябва да се извърши три пъти: в периода на на образуването на пъпки, по време на цъфтежа и при появата на плодници. Но дори и да сте пропуснали първото подхранване, опитните градинари уверяват, че все още не е късно да използвате млечния разтвор.

Употребата му ще допринесе за появата на повече цветове и плодове. Освен това насажденията ще растат по-едри и по-здрави, а плодовете ще са по-сочни, по-месести по-вкусни. Това се дължи на съдържанието на ценни хранителни вещества в млякото.

В комбинация с йод и борна киселина, неговата ефективност се увеличава.

Йодът се отличава с антисептични и антигъбични свойства. Той предпазва насажденията от гниене и мана, а това е предпоставка за здрава и изобилна реколта.

Подобни свойства притежава и борната киселина. Тя се отличава със силни антигъбични и антибактериални свойства. Неслучайно има широк спектър на приложение в градинарството. В синхрон, тези 3 съставки могат да донесат само ползи за доматените насаждения и да повлияят положително върху реколтата им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Bceĸи дa види тaблицaтa c нoвитe ycлoвия зa пeнcиoниpaнe oт HOИ
Next: Мъжът, който донесе на България чиста печалба от 9,5 милиарда лева

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.