Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доматите обичат мляко! Ето какво правят опитните градинари за богата и сочна реколта
  • Новини

Доматите обичат мляко! Ето какво правят опитните градинари за богата и сочна реколта

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
adcadsvkdfvkdfkvkdfvdf.png

В арсенала от народни рецепти на опитните градинари, които могат да се използват при отглеждането на домати, можете да намерите много интересни трикове. Например, много от тях са убедени, че е възможно да се повлияе на плододаването на тази култура с помощта на обикновено мляко.

Счита се, че на базата на този хранителен продукт може да увеличи броя на плодниците, образувани от насажденията.

Но това не е всичко – градинарите, които вече са използвали този необичаен метод за подхранване на насажденията, уверяват, че благодарение на него те получават надеждна защита срещу гъбични инфекции. Ако решите да опитате подхранването с мляко и да се уверите в неговата ефективност, трябва да действате както следва.

Подхранване на доматите с мляко – ето как се прави

Вземете кофа с вода и добавете литър мляко. След това сложете в течността 10 капки йод и половин чаена лъжичка борна киселина.

Използвайте получения разтвор за обработка на лехите. Третирането с него трябва да се извърши три пъти: в периода на на образуването на пъпки, по време на цъфтежа и при появата на плодници. Но дори и да сте пропуснали първото подхранване, опитните градинари уверяват, че все още не е късно да използвате млечния разтвор.

Употребата му ще допринесе за появата на повече цветове и плодове. Освен това насажденията ще растат по-едри и по-здрави, а плодовете ще са по-сочни, по-месести по-вкусни. Това се дължи на съдържанието на ценни хранителни вещества в млякото.

В комбинация с йод и борна киселина, неговата ефективност се увеличава.

Йодът се отличава с антисептични и антигъбични свойства. Той предпазва насажденията от гниене и мана, а това е предпоставка за здрава и изобилна реколта.

Подобни свойства притежава и борната киселина. Тя се отличава със силни антигъбични и антибактериални свойства. Неслучайно има широк спектър на приложение в градинарството. В синхрон, тези 3 съставки могат да донесат само ползи за доматените насаждения и да повлияят положително върху реколтата им.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слагаш колкото грахово зърно – гони мравките и листните въшки без използването на химикали. Ето го моят начин
Next: Легендарен български завод фалира, а НАП се видя в чудо

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.