Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Домашен трик, с който ще се отървете от мравките: Просто изсипвам това и мравките ще си тръгнат сами
  • Новини

Домашен трик, с който ще се отървете от мравките: Просто изсипвам това и мравките ще си тръгнат сами

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
asfastaksykasihashas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Въпреки че, са полезни в природата, мравките могат да ни създадат големи проблеми. За щастие, има евтини естествени методи за премахване на мравките от градината и дома.

Приятели или врагове са мравките на градинарите?

Това са действията, които мравките извършват във вашата градина и помагат на нея и следователно на вас:

  • ядат много червеи и ларви
  • аерират почвата
  • обогатяват почвата чрез рециклиране на растителни и животински отпадъци

Проблем е, ако те са твърде много. В големи количества, те могат да причинят значителни щети във вашата градина.

Как да се отървете от мравките?

Този метод не е токсичен, така че може да се прилага без страх във всеки ъгъл на къщата, дори в градината.

Необходими са ви:

  • ориз
  • найлонова торбичка
  • 1 с. л. сода бикарбонат

Изсипете около чаша ориз в найлонова торбичка.

След това, изсипете сода за хляб завържете торбичката и разклатете, така че содата за хляб да покрие оризовите зърна.

Отрежете ъгъла и поставете торбичката близо до мравуняка.

Изсушаващият ефект на нишестето, което съдържа оризът, постепенно ще премахне мравуняка.

Содата за хляб, от друга страна, е вредна за храносмилателната система на мравките.

Можете да смелите ориза заедно с лимонова и портокалова кора, като по този начин ще постигнете по-бърз ефект.

Други природни методи срещу мравки

Канела

Мравките избягват места, които са ароматизирани с канела.

Необходими са ви:

  • ½ ч. л. етерично масло от канела
  • 1 чаша вода
  • памучни тампони или кърпа
  • пръчици канела (по желание)

Смесете етеричното масло от канела с вода.

Накиснете памучен тампон или кърпа в сместа.

Почистете плотове, прозорци, врати и други места, където виждате мравки.

Повтаряйте веднъж на ден, докато мравките изчезнат.

Можете, също така, да оставите пръчици канела близо до врати и прозорци.

Оцет

Оцетът е друга естествена съставка, чиято миризма отблъсква мравките.

Необходими са ви:

  • оцет
  • вода
  • етерично масло от лимон
  • спрей бутилка

Смесете равни части оцет и вода.

Изсипете сместа в спрей бутилка и добавете няколко капки етерично масло от лимон.

Разклатете добре преди всяка употреба.

Напръскайте около первази и там, където се виждат мравки.

Повтаряйте всеки ден, докато мравките изчезнат.

Сода за хляб

Тя не отблъсква мравките, а по-скоро ги привлича, така че да искат да занесат храната в гнездото си и да я споделят.

Содата, скрита в храната, в крайна сметка ще ги убие всички.

Необходими са ви:

  • 2 с. л. фъстъчено масло
  • 2 с. л. захар
  • 1 ч. л. бакпулвер
  • 1 чаена чаша вода
  • пластмасов съд с капак
  • остър предмет за правене на дупки

Смесете всички съставки.

Затворете с капак и направете няколко дупки през капака и стените на съда, така че само мравките да могат да влизат и излизат.

Утайка от кафе

Това е икономично решение в борбата с тези нежелани посетители.

Поръсете утайката от кафе около засегнатите растения, дървета и в ъглите.

Ще постигнете невероятни резултати.

Лавандула

Не бива да забравяте и лавандулата, която е отлична за премахване на мравките.

Колониите от мравки във вашата градина наистина могат да бъдат много досадни.

Освен това, мравките допринасят за заразяването на градината с листни въшки, тъй като живеят в симбиоза с тях и служат като транспортно средство, благодарение на което по-лесно достигат до растенията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дървото, което съдържа 17 пъти повече калций от млякото и 25 пъти повече желязо от спанака
Next: Домашен, витаминен тор за краставици. Започват да дават плодове моментално, ето рецепта и приготвяне

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.