Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Домашен трик, с който ще се отървете от мравките: Просто изсипвам това и мравките ще си тръгнат сами
  • Новини

Домашен трик, с който ще се отървете от мравките: Просто изсипвам това и мравките ще си тръгнат сами

Иван Димитров Пешев май 24, 2023
asfastaksykasihashas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Въпреки че, са полезни в природата, мравките могат да ни създадат големи проблеми. За щастие, има евтини естествени методи за премахване на мравките от градината и дома.

Приятели или врагове са мравките на градинарите?

Това са действията, които мравките извършват във вашата градина и помагат на нея и следователно на вас:

  • ядат много червеи и ларви
  • аерират почвата
  • обогатяват почвата чрез рециклиране на растителни и животински отпадъци

Проблем е, ако те са твърде много. В големи количества, те могат да причинят значителни щети във вашата градина.

Как да се отървете от мравките?

Този метод не е токсичен, така че може да се прилага без страх във всеки ъгъл на къщата, дори в градината.

Необходими са ви:

  • ориз
  • найлонова торбичка
  • 1 с. л. сода бикарбонат

Изсипете около чаша ориз в найлонова торбичка.

След това, изсипете сода за хляб завържете торбичката и разклатете, така че содата за хляб да покрие оризовите зърна.

Отрежете ъгъла и поставете торбичката близо до мравуняка.

Изсушаващият ефект на нишестето, което съдържа оризът, постепенно ще премахне мравуняка.

Содата за хляб, от друга страна, е вредна за храносмилателната система на мравките.

Можете да смелите ориза заедно с лимонова и портокалова кора, като по този начин ще постигнете по-бърз ефект.

Други природни методи срещу мравки

Канела

Мравките избягват места, които са ароматизирани с канела.

Необходими са ви:

  • ½ ч. л. етерично масло от канела
  • 1 чаша вода
  • памучни тампони или кърпа
  • пръчици канела (по желание)

Смесете етеричното масло от канела с вода.

Накиснете памучен тампон или кърпа в сместа.

Почистете плотове, прозорци, врати и други места, където виждате мравки.

Повтаряйте веднъж на ден, докато мравките изчезнат.

Можете, също така, да оставите пръчици канела близо до врати и прозорци.

Оцет

Оцетът е друга естествена съставка, чиято миризма отблъсква мравките.

Необходими са ви:

  • оцет
  • вода
  • етерично масло от лимон
  • спрей бутилка

Смесете равни части оцет и вода.

Изсипете сместа в спрей бутилка и добавете няколко капки етерично масло от лимон.

Разклатете добре преди всяка употреба.

Напръскайте около первази и там, където се виждат мравки.

Повтаряйте всеки ден, докато мравките изчезнат.

Сода за хляб

Тя не отблъсква мравките, а по-скоро ги привлича, така че да искат да занесат храната в гнездото си и да я споделят.

Содата, скрита в храната, в крайна сметка ще ги убие всички.

Необходими са ви:

  • 2 с. л. фъстъчено масло
  • 2 с. л. захар
  • 1 ч. л. бакпулвер
  • 1 чаена чаша вода
  • пластмасов съд с капак
  • остър предмет за правене на дупки

Смесете всички съставки.

Затворете с капак и направете няколко дупки през капака и стените на съда, така че само мравките да могат да влизат и излизат.

Утайка от кафе

Това е икономично решение в борбата с тези нежелани посетители.

Поръсете утайката от кафе около засегнатите растения, дървета и в ъглите.

Ще постигнете невероятни резултати.

Лавандула

Не бива да забравяте и лавандулата, която е отлична за премахване на мравките.

Колониите от мравки във вашата градина наистина могат да бъдат много досадни.

Освен това, мравките допринасят за заразяването на градината с листни въшки, тъй като живеят в симбиоза с тях и служат като транспортно средство, благодарение на което по-лесно достигат до растенията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дървото, което съдържа 17 пъти повече калций от млякото и 25 пъти повече желязо от спанака
Next: Домашен, витаминен тор за краставици. Започват да дават плодове моментално, ето рецепта и приготвяне

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.