Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дори и след смъртта й, майката остава винаги с нас
  • Новини

Дори и след смъртта й, майката остава винаги с нас

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
dfgdfwqqqqq.png

Млада майка току-що била поела по пътя на майчинството. Държейки бебето си на ръце и усмихвайки се, тя се замислила: “Колко дълго ще трае това щастие?”
И Ангел й казал: “Пътят на майчинството е дълъг и труден. И ти ще остарееш преди да стигнеш края му. Но знай, краят ще бъде по-хубав от началото”.

Но младата майка била щастлива. Тя не могла да предположи кое би било по-хубаво от тези години. Тя играела с децата си и по пътя събирала за тях цветя, къпела ги в потоците с бистра вода, слънцето им се усмихвало радостно и младата майка викала: “Нищо не може да бъде по-прекрасно от това щастливо време!”.

И когато настъпила нощта и започнала буря и тъмният път не се виждал, а децата треперели от страх и студ, майка им ги прегърнала, държала ги близо до сърцето си и ги закрила със своето наметало… И децата казали:

“Мамо, не се боим, защото ти си до нас и нищо лошо не може да се случи”.

Когато дошло утрото, те видели пред себе си планина и започнали да я изкачват, като се уморили… И майката била уморена, но през цялото време казвала на децата си: “Потърпете. Още малко и сме там”. И когато децата достигнали върха, казали:

“Мамо, никога нямаше да го направим без теб!”
Тогава майката, лягайки през нощта, погледнала към звездите и казала: “Този ден е по-хубав от миналия, защото децата ми узнаха за силата на духа пред лицето на трудностите. Вчера им дадох храброст. Днес им дадох сила”.

На следващия ден се появили странни облаци, които затъмнили земята. Това били облаци на войната, ненавистта и злото. И децата търсели в мрака своята майка… Когато я намерили, майка им казала: “Вдигнете очите си към Светлината”. И децата видели над тези облаци Вечната Слава на Вселента и това ги извело от мрака.

През тази нощ майката си казала: “Това е най-хубавият ден от всички, защото показах на моите деца Бога”.

Дните минавали, и седмиците, и месеците, и годините… Майката остаряла, леко се прегърбила… Но децата й станали високи и силни и смело се втурнали в живота. И когато пътят бил твърде труден, те я вдигали и я носели, защото тя била лека като перце… Накрая се изкачили по една планина и вече без нея можели да видят, че пътищата там са светли, а златните врати са широко отворени.

Майката казала: “Стигнах до края на своя път. И вече зная, че краят е по-хубав от началото, защото децата ми могат да вървят сами, а техните деца — да ги следват”.

А децата казали:

“Мамо, ти винаги ще бъдеш с нас, дори когато преминеш през тази врата”.

И стояли и наблюдавали как тя продължава натам сама и как вратата се затваря зад нея. И си казали: “Ние не можем да я видим, но тя все още е с нас. Майката, подобно на нашата, е повече от паметта. Тя е Живото присъствие”.

Вашата майка винаги ще е с вас: тя е в шепота на листата, когато вървите по улицата, тя е уханието на наскоро изпраните ви дрехи или белите чаршафи; тя е прохладната ръка на челото, когато ви е лошо. Вашата майка живее вътре в смеха ви. Тя е кристалът във всяка капка от вашите сълзи. Тя е мястото, където ще бъдете на Небето, вашият първи дом; тя е картата, по която следвате всяка своя стъпка.

Тя е вашата първа любов и вашата първа мъка, и нищо не може да ви раздели. Нито времето, нито мястото… нито дори смъртта.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Апокалипсис! Хаваите изгоряха: Откриват загинали в огъня, хванати за ръце
Next: Онзи ден бяхме на гости при дядо – леле мале, с каква гозба ни нагости! 3 дни подред го карахме да ни я прави и пак не ни стигна

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.