Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дори след шоуто, Елена постоянно носи подаръка от Евгени-Ето коя е победителката в Ергенът
  • Новини

Дори след шоуто, Елена постоянно носи подаръка от Евгени-Ето коя е победителката в Ергенът

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
sdasidsaidisidiidd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Издава ли се като победителка в „Ергенът“ писателката Елена?

С наближаването на края на шоуто пловдивчанката все повече се приближава до сърцето на пианиста Евгени.

Според информация на „България Днес“ именно тя е голямата победителка в хитовото риалити.

Намек за това прави самата Елена, която в реалния живот не се разделя с диамантеното колие, което Ергенът й подари в предаването.

Както е известно, снимките на шоуто са приключили отдавна, но участничките по договор нямат никакво право да издават подробности за това какво ще се случи до края.

Въпросното колие предизвика минискандал между Евгени и Елена в предаването.

Ергенът се разсърди на писателката, че не носи бижуто, и двамата проведоха емоционален разговор.

Една от малкото естествени участнички в риалитито си е взела поука и в реалния живот е навсякъде с него.

Това кара нейните приятели и колеги още повече да я заподозрат като победителка в шоуто.

Много момичета бяха изпратени у дома от Евгени Генчев и не успяха да стигнат до финала на „Ергенът“, който предстои след няколко седмици.

 

Една от тях е Джия – чалга дивата, която определено имаше моменти на химия и страст с пианиста. Именно затова отказът му да ѝ даде роза през изминалата седмица сащиса, както зрителите, така и самите участнички в имението.

Джия обаче не се тормози за случилото се, а дори напротив – благодарна е на Генчев за решението, защото след „Ергенът“ срещнала своя ерген. Певицата не крие, че е много влюбена, но този път е взаимно.

„Много харесах Евгени, той е хубав, умен, добър и някак екзотичен, по-космат“, смее се Джия в ефир. „Но това, което имам сега, е това, което винаги съм искала.

 

Намерих този, за когото съм си мечтала и когото съм чакала“, разкри певицата, но отказа да покаже любимия си, защото връзката им е още твърде „прясна“.

 

 

За сметка на това Джия е убедена, че Валерия Георгиева е най-подходящата жена за Евгени и химията между тях е на друго ниво, много по-различно от това с останалите момичета. „Искам тя да победи, искам да им отида на сватбата.

 

Казвам го сериозно, защото бях в имението – той няма такава химия и емоция с нито едно от другите момичета“, сподели Джия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Чехия се родили деца, които се раждат веднъж на няколко милиона
Next: Слагам сапун под завивките и направо се преродих, запалих цялата рода и всички приятели да го правят

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.