Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дори след шоуто, Елена постоянно носи подаръка от Евгени-Ето коя е победителката в Ергенът
  • Новини

Дори след шоуто, Елена постоянно носи подаръка от Евгени-Ето коя е победителката в Ергенът

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
sdasidsaidisidiidd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Издава ли се като победителка в „Ергенът“ писателката Елена?

С наближаването на края на шоуто пловдивчанката все повече се приближава до сърцето на пианиста Евгени.

Според информация на „България Днес“ именно тя е голямата победителка в хитовото риалити.

Намек за това прави самата Елена, която в реалния живот не се разделя с диамантеното колие, което Ергенът й подари в предаването.

Както е известно, снимките на шоуто са приключили отдавна, но участничките по договор нямат никакво право да издават подробности за това какво ще се случи до края.

Въпросното колие предизвика минискандал между Евгени и Елена в предаването.

Ергенът се разсърди на писателката, че не носи бижуто, и двамата проведоха емоционален разговор.

Една от малкото естествени участнички в риалитито си е взела поука и в реалния живот е навсякъде с него.

Това кара нейните приятели и колеги още повече да я заподозрат като победителка в шоуто.

Много момичета бяха изпратени у дома от Евгени Генчев и не успяха да стигнат до финала на „Ергенът“, който предстои след няколко седмици.

 

Една от тях е Джия – чалга дивата, която определено имаше моменти на химия и страст с пианиста. Именно затова отказът му да ѝ даде роза през изминалата седмица сащиса, както зрителите, така и самите участнички в имението.

Джия обаче не се тормози за случилото се, а дори напротив – благодарна е на Генчев за решението, защото след „Ергенът“ срещнала своя ерген. Певицата не крие, че е много влюбена, но този път е взаимно.

„Много харесах Евгени, той е хубав, умен, добър и някак екзотичен, по-космат“, смее се Джия в ефир. „Но това, което имам сега, е това, което винаги съм искала.

 

Намерих този, за когото съм си мечтала и когото съм чакала“, разкри певицата, но отказа да покаже любимия си, защото връзката им е още твърде „прясна“.

 

 

За сметка на това Джия е убедена, че Валерия Георгиева е най-подходящата жена за Евгени и химията между тях е на друго ниво, много по-различно от това с останалите момичета. „Искам тя да победи, искам да им отида на сватбата.

 

Казвам го сериозно, защото бях в имението – той няма такава химия и емоция с нито едно от другите момичета“, сподели Джия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Чехия се родили деца, които се раждат веднъж на няколко милиона
Next: Слагам сапун под завивките и направо се преродих, запалих цялата рода и всички приятели да го правят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.