Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доц. Кочева: Кирилицата е българската азбука и това трябва да стане известно в Европа
  • Новини

Доц. Кочева: Кирилицата е българската азбука и това трябва да стане известно в Европа

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
gsdfgfsdgwqeqwe.png

„Кирилицата достига до милиони, тя е в основата на третата християнска цивилизация – Slavia orthodoxa. Днес на кирилица пишат 300 милиона по света, но тя е българската азбука и като такава трябва да бъде припозната в Европейския съюз“, призова в интервю за Дир.бг. доц. д-р Ана Кочева.

Доц. д-р Ана Кочева работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН и е член на Обществения съвет за българите в чужбина към вицепрезидента Илияна Йотова. Зад гърба си има десетки изследвания, свързани с историята на българския език. Създател е на уникалната Карта на българския език на ново място по света, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход). Нейните трудове не само съхраняват и бранят езика ни, но ни карат да се гордеем, че сме българи.

 

– Какви са границите на българския език и как влияе на други народи?

– Българският диалектен език днес, поради промени от извънезиков характер, се открива във и извън държавните граници на Р България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония. Тук влизат българските говори в Северна Добруджа (днес в Румъния); в Поморавието и Западните покрайнини (днес в Сърбия); в Македония – Вардарска и Егейска (днес в Р Македония и Гърция); в Корчанско и Гора (днес в Албания); в Западна Тракия (днес в Гърция) и в Одринска Тракия (днес в Турция). Тоест, сами виждате, че има разлика между държавни и езикови граници, но това е характерно за повечето езици в Европа и когато се правят езикови карти, се отчитат именно лингвистичните факти. Това означава, че лингвистичните карти винаги излизат извън държавните граници. Това е наука, не политика!

– Къде са запазени най-старите диалекти и какво означава това?

– Сред най-архаичните и интересни български говори са югоизточните (рупски) говори, които заемат Тракийската равнина и достигат отчасти до Бяло море. Тук се намира и Солунският говор, който ляга в основата на Кирилометодиевия език и който е един от най-представителните и най-архаични югоизточнобългарски диалекти. Много от неговите старинни особености се откриват на юг – в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания, затова под солунски говор (в широкия смисъл на думата) – според редица учени – трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад – до Корча.

– Вие казвате, че българският език е плуцентричен, т.е. има повече от една писмена регионална норма, и в тази връзка твърдите, че македонският език е прекодификация на българския. Това противоречи на твърдението, което се налагаше досега, че македонският език е производен на сръбския. Какви са доказателствата в подкрепа на Вашата теза?

– Всъщност повечето езици на Балканите, поради специфичната си историческа съдба, са плурицентрични, т.е. имат. повече от една писмена норма (срв. напр. румънски – молдовски, албански в Албания и Косово и т.н.). В това отношение българският език е уникален, защото е бил подложен на шест кодификации извън държавните граници. Три от тях са в Гърция („абецедарният“ опит от 1925 г.; „егейско-македонският“ от 1953 г. и „помашкият“ от 1995 – 1996 г.), една е в Банат (сега в Румъния), една в Съветска Украйна (30-те години на ХХ в.), и една в Р Македония (1944-45). От тези шест кодификации три (две в Гърция – „абецедарската“ и „помашката“, и една в Банат) са извършени въз основа на български диалекти и три (в Егейската част на Гърция; в Р Македония и в Украйна) – на базата на книжовния български език.

В последните три случая следователно става дума за повторна кодификация, т.е. за (пре)кодификация или „кодификация на кодификацията“.

Всички кодификации, с изключение на Банатската и Украинската, имат една и съща цел – да подменят или видоизменят името на българската народност и на българския език зад граница. Те са извършени в духа на националните доктрини на страните победителки. На Гърция – за възстановяване на Византия на Балканите; на Сърбия – за превръщането ѝ в Пиемонт на южното славянство. По отношение на Македония и в Гърция, и в Сърбия се развиват доктрините на македонизма, целящи пълно гърцизиране, и съответно пълно или поне поетапно сърбизиране.

Накратко, във всички случаи македонизмът е чужда доктрина, внедрена в социологията на българите в Македония с цел те да бъдат първоначално денационализирани, а след това и променени.

– Възможно ли е този въпрос да бъде включен в дневния ред на комисията, която ще преговаря за общата ни история с Македония?

– Би трябвало. Аз лично щях да съм по-спокойна, ако в състава на тази комисия имаше и езиковеди, както се говореше първоначално. Надявам се, все пак, историците, които преобладават там, да не се притесняват да потърсят и лингвистична експертиза, когато това се налага. А, че ще се завърти и този „горещ картоф“, нямам никакви съмнения. Тогава изрично трябва да бъде чут гласът на езиковедите!

– И като заговорихме за общата ни история с Македония, каква е Вашата позиция относно отказа на Светия синод да чества заедно с македонската църква 1000-годишната на Охридската архиепископия?

– Имах възможност вече да кажа няколко пъти, че Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана точно Охридска архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква. Правоприемникът на Охридската архиепископия, вън от всяко съмнение, е Българската църква, а не македонската! Едно общо честване щеше да даде много ясен знак, че мостовете между двете църкви, между двете държави, между хората от двете страни на Осогово са много повече от стените помежду им.

И пак ще цитирам „скопската икона“ Кръсте Мисирков, човекът, който в Скопие е обявен за „Македонец номер 1 на ХХ век“. Той ясно е казал, че „Охридската архиепископия на целокупна България е наше историческо наследство и наш идеал за църковно освобождение от ненавистношното сръбско Савско робство. След основаването на самостоятелна сръбска архиепископия ние трябва добре да помним, че сръбската църква дотогава е била само една далечна малокултурна и малоправна епархия на Охридската архиепископия на цяла България“.

Смятам, че от допълнителен коментар няма нужда. Що се отнася до протестите срещу решението на Светия синод за Охридската архиепископия, те ще продължат, докато това решение се преосмисли.

– Преди дни Вие минахте по марушрута на Кирило-Методиевите ученици. Не е ли крайно време да наложим и историческата истина, че кирилицата е българска, а не славянска?

– Непрестанно се повтаря. Да се мине по стъпките на Кирил и Методий и техните ученици, е идея на вицепрезидента Илияна Йотова, в официалната делегация на която бях включена като член на Обществения съвет към вицепрезидента за българите в чужбина. Тази година се навършват 1155 г. от Великоморавската мисия.

Убедихме се, че Чехия и Словакия действително има култ към славянските първоучители.

Но в Европа твърде малко познават нашата история. Затова навсякъде, където минахме, добавяхме важни щрихи към онова, което е известно там, а то не е достатъчно, разбира се.

Глаголицата е изключително дело на двамата братя, тя е съвършена графична система, отразяваща особеностите на славянския български диалект от Солунско, който те са познавали отлично.

Глаголицата е осветена от папа Адриан ІІ, на нея са преведени светите книги, но Великоморавската мисия след смъртта на Кирил, а особено и след кончината на Методий на практика е щяла да се провали, ако учениците им не бяха потърсили убежище в България.

Княз Борис Михаил ги посреща с почести в Белград, тогава град в тогавашното средновековно българско царство и им предоставя възможности за огромна книжовна дейност. Именно тук, във Велики Преслав, е създадена кирилицата, на нея впоследствие е създаден огромен книжовен корпус, той е в основата на двете т.нар. в науката южнославянски влияния, които са всъщност български.

Така кирилицата достига до милиони, тя е в основата на третата християнска цивилизация – Slavia orthodoxa. Днес на кирилица пишат 300 милиона по света, но тя е българската азбука и като такава трябва да бъде припозната в ЕС!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекар казал на бременна жена, че всичко й е наред. Но странното поведение на кучето й я спасило
Next: Страшно е! В Истанбул заплетоха мистерия с изчезналата Елена и децата й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.