Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доц. Кочева: Кирилицата е българската азбука и това трябва да стане известно в Европа
  • Новини

Доц. Кочева: Кирилицата е българската азбука и това трябва да стане известно в Европа

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
gsdfgfsdgwqeqwe.png

„Кирилицата достига до милиони, тя е в основата на третата християнска цивилизация – Slavia orthodoxa. Днес на кирилица пишат 300 милиона по света, но тя е българската азбука и като такава трябва да бъде припозната в Европейския съюз“, призова в интервю за Дир.бг. доц. д-р Ана Кочева.

Доц. д-р Ана Кочева работи в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при БАН и е член на Обществения съвет за българите в чужбина към вицепрезидента Илияна Йотова. Зад гърба си има десетки изследвания, свързани с историята на българския език. Създател е на уникалната Карта на българския език на ново място по света, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход). Нейните трудове не само съхраняват и бранят езика ни, но ни карат да се гордеем, че сме българи.

 

– Какви са границите на българския език и как влияе на други народи?

– Българският диалектен език днес, поради промени от извънезиков характер, се открива във и извън държавните граници на Р България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония. Тук влизат българските говори в Северна Добруджа (днес в Румъния); в Поморавието и Западните покрайнини (днес в Сърбия); в Македония – Вардарска и Егейска (днес в Р Македония и Гърция); в Корчанско и Гора (днес в Албания); в Западна Тракия (днес в Гърция) и в Одринска Тракия (днес в Турция). Тоест, сами виждате, че има разлика между държавни и езикови граници, но това е характерно за повечето езици в Европа и когато се правят езикови карти, се отчитат именно лингвистичните факти. Това означава, че лингвистичните карти винаги излизат извън държавните граници. Това е наука, не политика!

– Къде са запазени най-старите диалекти и какво означава това?

– Сред най-архаичните и интересни български говори са югоизточните (рупски) говори, които заемат Тракийската равнина и достигат отчасти до Бяло море. Тук се намира и Солунският говор, който ляга в основата на Кирилометодиевия език и който е един от най-представителните и най-архаични югоизточнобългарски диалекти. Много от неговите старинни особености се откриват на юг – в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания, затова под солунски говор (в широкия смисъл на думата) – според редица учени – трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад – до Корча.

– Вие казвате, че българският език е плуцентричен, т.е. има повече от една писмена регионална норма, и в тази връзка твърдите, че македонският език е прекодификация на българския. Това противоречи на твърдението, което се налагаше досега, че македонският език е производен на сръбския. Какви са доказателствата в подкрепа на Вашата теза?

– Всъщност повечето езици на Балканите, поради специфичната си историческа съдба, са плурицентрични, т.е. имат. повече от една писмена норма (срв. напр. румънски – молдовски, албански в Албания и Косово и т.н.). В това отношение българският език е уникален, защото е бил подложен на шест кодификации извън държавните граници. Три от тях са в Гърция („абецедарният“ опит от 1925 г.; „егейско-македонският“ от 1953 г. и „помашкият“ от 1995 – 1996 г.), една е в Банат (сега в Румъния), една в Съветска Украйна (30-те години на ХХ в.), и една в Р Македония (1944-45). От тези шест кодификации три (две в Гърция – „абецедарската“ и „помашката“, и една в Банат) са извършени въз основа на български диалекти и три (в Егейската част на Гърция; в Р Македония и в Украйна) – на базата на книжовния български език.

В последните три случая следователно става дума за повторна кодификация, т.е. за (пре)кодификация или „кодификация на кодификацията“.

Всички кодификации, с изключение на Банатската и Украинската, имат една и съща цел – да подменят или видоизменят името на българската народност и на българския език зад граница. Те са извършени в духа на националните доктрини на страните победителки. На Гърция – за възстановяване на Византия на Балканите; на Сърбия – за превръщането ѝ в Пиемонт на южното славянство. По отношение на Македония и в Гърция, и в Сърбия се развиват доктрините на македонизма, целящи пълно гърцизиране, и съответно пълно или поне поетапно сърбизиране.

Накратко, във всички случаи македонизмът е чужда доктрина, внедрена в социологията на българите в Македония с цел те да бъдат първоначално денационализирани, а след това и променени.

– Възможно ли е този въпрос да бъде включен в дневния ред на комисията, която ще преговаря за общата ни история с Македония?

– Би трябвало. Аз лично щях да съм по-спокойна, ако в състава на тази комисия имаше и езиковеди, както се говореше първоначално. Надявам се, все пак, историците, които преобладават там, да не се притесняват да потърсят и лингвистична експертиза, когато това се налага. А, че ще се завърти и този „горещ картоф“, нямам никакви съмнения. Тогава изрично трябва да бъде чут гласът на езиковедите!

– И като заговорихме за общата ни история с Македония, каква е Вашата позиция относно отказа на Светия синод да чества заедно с македонската църква 1000-годишната на Охридската архиепископия?

– Имах възможност вече да кажа няколко пъти, че Архиепископия Охридска на Първа Юстиниана и на цяла България, съкратено наричана точно Охридска архиепископия е наименованието на българската автокефална православна църква. Правоприемникът на Охридската архиепископия, вън от всяко съмнение, е Българската църква, а не македонската! Едно общо честване щеше да даде много ясен знак, че мостовете между двете църкви, между двете държави, между хората от двете страни на Осогово са много повече от стените помежду им.

И пак ще цитирам „скопската икона“ Кръсте Мисирков, човекът, който в Скопие е обявен за „Македонец номер 1 на ХХ век“. Той ясно е казал, че „Охридската архиепископия на целокупна България е наше историческо наследство и наш идеал за църковно освобождение от ненавистношното сръбско Савско робство. След основаването на самостоятелна сръбска архиепископия ние трябва добре да помним, че сръбската църква дотогава е била само една далечна малокултурна и малоправна епархия на Охридската архиепископия на цяла България“.

Смятам, че от допълнителен коментар няма нужда. Що се отнася до протестите срещу решението на Светия синод за Охридската архиепископия, те ще продължат, докато това решение се преосмисли.

– Преди дни Вие минахте по марушрута на Кирило-Методиевите ученици. Не е ли крайно време да наложим и историческата истина, че кирилицата е българска, а не славянска?

– Непрестанно се повтаря. Да се мине по стъпките на Кирил и Методий и техните ученици, е идея на вицепрезидента Илияна Йотова, в официалната делегация на която бях включена като член на Обществения съвет към вицепрезидента за българите в чужбина. Тази година се навършват 1155 г. от Великоморавската мисия.

Убедихме се, че Чехия и Словакия действително има култ към славянските първоучители.

Но в Европа твърде малко познават нашата история. Затова навсякъде, където минахме, добавяхме важни щрихи към онова, което е известно там, а то не е достатъчно, разбира се.

Глаголицата е изключително дело на двамата братя, тя е съвършена графична система, отразяваща особеностите на славянския български диалект от Солунско, който те са познавали отлично.

Глаголицата е осветена от папа Адриан ІІ, на нея са преведени светите книги, но Великоморавската мисия след смъртта на Кирил, а особено и след кончината на Методий на практика е щяла да се провали, ако учениците им не бяха потърсили убежище в България.

Княз Борис Михаил ги посреща с почести в Белград, тогава град в тогавашното средновековно българско царство и им предоставя възможности за огромна книжовна дейност. Именно тук, във Велики Преслав, е създадена кирилицата, на нея впоследствие е създаден огромен книжовен корпус, той е в основата на двете т.нар. в науката южнославянски влияния, които са всъщност български.

Така кирилицата достига до милиони, тя е в основата на третата християнска цивилизация – Slavia orthodoxa. Днес на кирилица пишат 300 милиона по света, но тя е българската азбука и като такава трябва да бъде припозната в ЕС!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лекар казал на бременна жена, че всичко й е наред. Но странното поведение на кучето й я спасило
Next: Страшно е! В Истанбул заплетоха мистерия с изчезналата Елена и децата й

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.