Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Доц. Стойчев: Божков не идва случайно ден след погребението на Алексей Петров
  • Новини

Доц. Стойчев: Божков не идва случайно ден след погребението на Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 26, 2023
gfsdhrherwrew.png

В разгара на драматичните крими събития у нас и след убийството на Алексей Петров, който бе погребан вчера, потърсихме политолога доц. Стойчо Стойчев, който направи любопитен коментар в социалните мрежи по повод заявката на Васил Божков за завръщането му в България. Преподавателят в СУ присъства и на поклонението на Трактора на гробищата в Бояна. В крайна сметка стана ясно, че той е бил там като колега на Петров в Пловдивския университет.

– Доц. Стойчев, бяхте на погребението на Алексей Петров и предизвикахте силно любопитство. Познавахте ли се лично с бившата барета, бяхте ли близки?

– Да, бяхме колеги в Пловдивския университет, където той беше шеф на катедра „Политология” и бях там заедно с почти цялата катедра. Оттам се познавахме.

– Какъв човек беше той, личеше ли, че е по-различен човек, обитавал други етажи на обществото?

– Не, само в това му качество го познавам. Не съм имал нито бизнес отношения с него, нито някакви други, извън академичните отношения в ПУ. Смятам, че останалите колеги от катедрата ще кажат същото – че е бил много колегиален и заслужаваше да го изпратим в този негов последен път. Можете да се свържете и с други преподаватели в Пловдивския университет. Предполагам, че няма да ви кажат нещо различно от това.

– Предизвикахте силно любопитство с днешния си коментар във фейсбук под поста на Божков, с който каза, че се връща. Написал сте, че „вчера и последната пречка беше погребана окончателно.“ Защо точно Алексей Петров да е последната пречка за Божков?

– Като говорим за Васил Божков, смятам, че в България рядко се случват случайни неща и смятам, че специално за него случайности няма.

При положение, че миналата седмица е убит Алексей Петров, вчера погребан и днес той съобщава, че каца на летище „София“, разбира се и след отказа на Румен Радев да освободи главния секретар на МВР. А той трябва да бъде задържан за обвиненията, които са му повдигнати. И трябва да бъде задържан от органите на МВР, не от прокуратурата, защото тя не разполага с такива сили. Това са знаци, които тълкувам еднозначно. Божков го е написал – всички пречки паднаха.

– Как ще коментирате конспирациите, че едва ли не Васил Божков има връзка с убийството на бившата барета?

– Много хора говорят това. Говори се, че предишните атентати били поръчани от Васил Божков. Аз нямам информация, защото и аз чета като вас. Но самият Божков си го казва. Вчера погребаха Алексей, днес той пише: „всички пречки паднаха”. Моят коментар е в тая посока.

– Но по-логично би било да не се върне точно сега.

– Не знам каква е неговата логика.

– Какви конфликти са имали в миналото Алексей Петров и Васил Божков, знаете ли?

– По-скоро можете да питате някой разследващ журналист.

– Г-н Стойчев, доколкото Божков беше забъркан индиректно и в политика, обществен живот какво би станало, като се завърне в България? Възможно ли е да има разместване в политическите пластове?

– Самият Божков бе изтипосан в някакви комуникации, които Гешев навремето публикува.

Говореше за президента като за свой фигурант. При положение, че президентът отказва да освободи главния секретар на МВР, да приемем, че той е някаква функция на президента, то той трябва да организира задържането на Божков на летището. Ето първия ден за Радев и за отношението към Божков е какво ще направи днес главният секретар Петър Тодоров. Дали като кацне на летището, ще го задържи или не.

– Дали наистина Божков е гръб на президента Радев?

– Очевидно. В онези чатове, които излязоха от прокуратурата, Божков твърдеше, че Радев му е фигурант по протестите, хвалеше се, че ги управлявал през приложения.

– Прави впечатление, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов запази дълго мълчание по всичките последни събития, включително и след убийството на Алексей Петров.

– Това е най-добрата стратегия в българската медийна среда. Каквото и да кажеш, почват да те въртят. По-добри си мълчи. Каквото и да кажеш, ще се ползва за някаква спекулация. Плюс това Борисов не носи отговорността в момента за вътрешната политика и обществения ред. Хубаво е хората, които носят тази отговорност, да го правят без някой да им се меси и менторства, включително с изказвания. Има си министър на МВР, той очевидно се опитва да направи нещо, има желание да си подбере екип, но в момента му се пречи от президента да направи това. А после президента никой няма да го пита защо няма резултати в борбата срещу престъпността.

Всички ще питат министъра и министър-председателя. Те в момента трябва да бъдат подпомогнати да свършат някаква работа в тая ситуация, защото после ще им се търси отговорност.

– Възможно ли е да падне този кабинет в тази крими обстановка у нас?

– Не, заради криминална обстановка кабинет в България трудно е падал и трудно ще падне.

– Да, вероятно цените на горивата и храната са по-силен мотив.

– Цените също много рядко са били повод за масови протести и натиск върху властта.

Те са само предтекст – в протестите през 2013-а това беше само предтекст. Винаги са били политически мотивите за свалянето на едно правителство. А тези, които са били способни да организират такъв тип протести, в момента са в управляващото мнозинство, говоря за ДБ. Понеже са в управляващото мнозинство, много трудно някой ще направи такива протести.

Кой би организирал бунтове, в които всеки ден, бавно и напоително и изморително, да се клати правителството, за да го накарат да си подаде оставката. Нито Костадин Костадинов е способен, нито Корнелия Нинова, няма кой да ги направи. Най-много недоволство за един ден.

– Т.е. дори Божков да се върне, няма да има политически сътресения, или пък да се разлюти битката срещу старите врагове?

– То ще има такива скандали, драми и полемики, но в момента самият Божков не е способен да свали правителството. И вероятно няма такова намерение.

– Опасно ли е за самия Борисов завръщането на Божков?

– Божков е човек, който винаги е имал влияние в България, независимо къде се намира. Ако е имало някаква опасност за Борисов, няма да се увеличи с физическото му връщане. Напротив – когато е в България, възможността му да действа по начините, по които е могъл преди това, даже ще намалеят. Той става уязвим тук. Всеки е по-уязвим тук, отколкото в друга държава.

Между другото днес се заговори, че и Цветан Василев ще се връща от Белград.

– И един по-страничен въпрос – тренирал ли сте източни спортове? Карате, таекуондо?

– Не, нито карате, нито айкидо, таекуондо. Тренирал съм само бокс. Петров имаше общо само с каратето. Никакви спортове, които да са били в неговата федерация.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Поклон. Трагедията е голяма: Млада жена загина в зверска катастрофа
Next: Стефан Софиянски: Страх ме е за живота на Васил Божков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.