Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дочев жегна Сашо в ефир: Кадиев, слушаш ли? Точен съм, за разлика от теб
  • Новини

Дочев жегна Сашо в ефир: Кадиев, слушаш ли? Точен съм, за разлика от теб

Иван Димитров Пешев април 4, 2024
fdvfdsbsfgbndgnfgmhj.png

Петър Дочев, който след 12 години в ефира замени Сашо Кадиев като водещ на предаването „Преди обед“ по БТВ жегна предшественика си.

В днешния епизод гост-коментаторката Франциска Йорданова, която е жури в „Денсинг старс“, подхвана темата за закъсненията. Тя директно попита Дочев и Деси Стоянова дали им се случва подобно нещо.

„Аз не обичам да закъснявам“, категоричен бе Петър, а колежката му добави: „И свидетелствам, че не закъснява. Изключително точен е“.

„12 години Деси имаше някакъв друг проблем, вече го няма този проблем“, продължи Дочев, имайки предвид Сашо Кадиев, който бе известен с това, че много пъти не успяваше да дойде навреме за ефир.

„Има хора, които прекомерно закъсняват. Това се случва на хора, които са с дефицит на вниманието и хиперактивност“, каза Йорданова, а в този момент Дочев се обърна към камерата с думите: „Сашо Кадиев, слушаш ли?“

„Но се оказа, че има черти на характера, които всеки има, и се отнасят към това перманентно закъсняване. Значи едната от чертите е хора, които са перфекционисти. Които искат всичко да е перфектно около тях и не смогват да направят всичко перфектно, та затова закъсняват“, продължи Йорданова.

В този момент думата все Деси Стоянова: „Тук е моментът да кажем на Сашо, когото аз лично с години съм сочила с пръст за закъсненията, че не си сам, Саше. Има много хора като теб. На мен ми се случва напоследък да закъснявам. Перфекционистче съм, и го лекувам, опитвам се да го туширам цял живот, къде успешно, къде неуспешно. Желанието ми е да свърша всичко, но в крайна сметка времето е малко“, предава Петел.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изгонен готвач обяви кой ще спечели Хелс китчън
Next: Удар по фирмите за бързи кредити: Ще връщат пари на много хора – ето на кои

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.