Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До броени дни: Над 10 см сняг трупат на тези места у нас
  • Новини

До броени дни: Над 10 см сняг трупат на тези места у нас

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
sadcsdkfvdfkbkfgkbgf.png

Времето в периода 24-27 март ще се определя от преминаващ циклон и на много места у нас ще паднат дъждове, като по-значителни ще са те над Централна и Южна България. Това прогнозират синоптиците от Meteo Balkans.

По високите западни полета и планините ще завали и сняг. Вятърът над западните райони ще се ориентира от северозапад, а над източните ще се задържи от североизток и ще започне да нахлува студен въздух.

Валежите по високите полета от Западна България и Предбалкана ще преминават и в сняг.

Синоптиците от Meteo Balkans очаква да се образува и снежна покривка, която на места ще надмине 10 см.

Събота се очертава да бъде слънчева и с температури до 17°, а в неделя облачността ще е по-често значителна и ще превали краткотраен дъжд.

Днес ще преобладава слънчево време с повече облачност над планинските и източните райони, където на отделни места, главно след обяд, ще превали дъжд. Ще остане почти тихо. Максималните температури ще са предимно между 12° и 17°, в София – около 14°.

Атмосферното налягане през нощта ще се повиши и ще стане по-високо от средното за месеца, утре след обяд ще се понижава.

По Черноморието ще преобладава слънчево време. По-значителни временни увеличения на облачността ще има в следобедните часове и на отделни места, главно по южното крайбрежие, ще превали слаб дъжд. Преди обяд, когато ще бъде почти тихо, в отделни райони ще бъде с ниска облачност или мъгла. След обяд ще духа слаб вятър от юг-югоизток. Максималните температури ще са между 9° и 12°. Температурата на морската вода е 8°-9°. Вълнението на морето ще бъде 1 бал.

Над планините облачността ще бъде предимно значителна, преди обяд по върховете ще бъде мъгливо. Главно след обяд на места ще има слаби валежи от дъжд, над 1800-2000 м – от сняг. Ще духа до умерен вятър от запад-северозапад. Максималната температура на височина 1200 м ще е около 7°, на 2000 м – около 0°.

В неделя облачността ще е по-често значителна и на места, повече в Западна България, ще превали краткотраен дъжд. След обяд ще се появи слаб северозападен вятър, по-късно в северозападните райони ще се усили до умерен.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма компания, която има магазини и в България, ще намали цените
Next: Тежка съдба на двама братя: Милен губи своите ръце, а 10 годишното му братче се грижи за него, можем да помогнем:

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.