Това стана ясно от думите на Василев по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където се обсъждат проектозаконите на НЗОК, ДОО и държавният бюджет за догодина.
Промяната е следствие на дискусии с партиите в парламента, които поискаха да се намали приходната част. Първоначално бяха заложени приходи от 77.6 млрд. лева.
933 лева ще е размерът на минималната работна заплата, предвижда бюджетът за 2024 г. В България те са най-ниски спрямо минималното трудово възнаграждение в съседните държави, стана ясно още от думите на Василев.
“В Черна гора тази година тя е 1042 лв., а в Северна Македония е 946 лв. сега, в Сърбия тя е 1070 лв. Това са държави с по-малък БВП на глава от населението у нас , а в Румъния е 1296 лв. От всички наши съседи държави ние сме на опашката. Длъжни сме да не позволяваме да се оформят гета с ниско заплащане, некачествен труд и изоставени региони, защото това се случва и в развити страни, ако ножицата в доходите се отвори”, заяви още Василев.
Работодателските организации обаче не се съгласиха. Синдикатите поискаха повече пари за заплати, обезщетения за безработица и по-висок максимален доход.
Очаква се ръст в заетостта и спад в безработицата. Очаква се средната безработица да е към 4%, а към края на периода да е 3,9%.
Предвижда се увеличение и на максималния осигурителен доход.
“Очакваме ръст на възнагражденията в икономиката, в това число и в частния сектор, с около 11% догодина”, допълни Василев.
В проекта на бюджет за догодина са заложени значителни публични инвестиции. По последната редакция те са 9,983 млрд. лева, почти 10 млрд. лева, което е 25% увеличение спрямо разчета за 2023 г., предава БТА.
По думите на Василев план-сметката за догодина постига трайно повишаване на пенсиите – вдигат се вдовишките пенсии за най-уязвимите самотни пенсионери.
“Запазват се редица политики. Данъчната система е напълно запазена, няма промени в данъчните ставки. Единствената промяна идва по линия на европейската директива за 15% корпоративен данък за компаниите с оборот на 1,5 млрд. лева. В България това са основно чужди компании, с майки-собственици в други държави от ЕС. От гледна точка на общата корпорация данъчното бреме не се увеличава”, допълни още Василев.
Ако бъде взето решение за отпускане на коледни добавки за пенсионерите, най-добре е това да стане до края на следващата седмица, каза ръководителят на дирекция „Пенсии“ в Националния осигурителен институт Любомира Язаджиева.
Така възрастните хора ще могат да получат добавките си заедно с пенсиите за декември:
„Ние приключваме с месечната обработка на декемврийските пенсии в края на следващата седмица. За да могат да бъдат изплатени на 7-о число с изплащането на пенсиите, е необходимо максимално бързо да бъде взето такова решение.“
По думите на експерта, ако решение не се вземе до края на идната седмица, това би затруднило пенсионерите, които получават пенсиите си по пощата, „защото ще трябва да отидат повторно“ до гишетата. Това ще затрудни и Националният осигурителен институт (НОИ), където експертите ще трябва да обработят два пъти декемврийската база данни, обясни още Язаджиева.
Миналата година всички пенсионери получиха по 70 лева коледни добавки, като за целта бяха отпуснати над 142 милиона лева.
Любомира Язаджиева участва в организирана от Българската стопанска камара дискусия, посветена на пенсионно-осигурителната система в страната.
Във форума участват също представители на изпълнителната власт, бизнеса и синдикатите, Комисията за финансов надзор, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.