Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До няколко месеца сменят и издават лични карти на половин милион българи
  • Новини

До няколко месеца сменят и издават лични карти на половин милион българи

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
vsdfvfdbgfbfdnbghnhgn.png

Министерски съвет предлага промени в таксите, които се събират за вадене и преиздаване на лични документи. Планира се от май месец 2024 г. като първи етап на издаване на новото поколение български лични документи чрез осигурено централизирано персонализиране да се издават лична карта, карта за пребиваване и разрешение за пребиваване на граждани на трети страни.

По прогнозни данни до края на 2024 година се планира издаването на между 450 – 500 хиляди лични карти на български граждани, в това число на първа лична карта, лична карта на лица от 14- до 18-годишна възраст и на лица над 18 години, предаде Парите ни.

С оглед запазване на установената практика на провежданата социална политика преференциалните такси за издаване на лична карта целевите групи граждани се запазват, като се прилага съществуващото съотношение между стойността на таксата за обикновена услуга към стойността на таксата за преференциална услуга.

За първо издаване на лична карта на лицата от 14 до 16 години услугата е безплатна, независимо дали е обикновена, бърза или експресна. За издаване на следваща лична карта на лица между 14 и 16 години и за всяка лична карта на лица между 16 и 18 години преференциалната такса е в размер на 21 лв. за лична карта със срок на валидност 10 години на лице от 18- до 70-годишна възраст таксата става 30 лв.

Вадим лична карта с по-малко документи

За издаване на лична карта на лица, навършили 70 години, се запазва преференцията за безплатно издаване и при трите вида обикновена, бърза и експресна услуга. За лица с трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто се запазва преференциална такса в размер на 3 лв.Предвижда се преференциална такса за издаване на лична карта на лица, на които не могат да се снемат биометрични данни поради временна физическа невъзможност (гипсиране, изгаряне и др.) в размер на 3 лв.

Държавни такси за издаване на карта за пребиваване на чужденец в Република България

Размерът на таксата за карта за пребиваване на членовете на семейства на граждани на ЕС, на членовете на семейства на гражданите на държави – страни по Споразумението за ЕИП, на гражданите на Конфедерация Швейцария, които не са граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, е 30 лв. за обикновена услуга. За бързо издаване таксата е в двоен размер, когато по искане на лицето услугата се извършва в срок до 3 работни дни.

Държавната такса за издаване на разрешение за пребиваване на чужденец в България. е 40 лв.

За определянето на размера на държавните такси в МВР е изготвена Методика за изчисляване на размера на таксите за издаване на българските лични документи. Методиката е съобразена с Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им, приета с ПМС № 1 от 2012 г. Държавните такси на посочените три вида български лични документи са актуализирани, като са отчетени: – разходите, необходими за тяхното издаване и – възможността за развитие на българските лични документи чрез вграждане на нови защити характеристики, пише в мотивите към проекта.

В Тарифа № 4 все още съществува такса за издаване на контролен талон, независимо че с промените в Закона за движението по пътищата е отменена възможността при издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му да получава контролен талон. Поради това държавната такса за издаване на контролен талон отпада.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Убиха красивата дъщеря на милиардер, стягала сватба
Next: Имоти за милиарди притежава Българската православна църква

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.