Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • До сега нападките бяха само от страна на президента, но току-що Петков захапа Румен Радев
  • Новини

До сега нападките бяха само от страна на президента, но току-що Петков захапа Румен Радев

Иван Димитров Пешев май 3, 2022
krakrakrarpapt.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Изненадващ е първият коментар на Кирил Петков към Румен Радев.

Не мисля, че в словото си днес президентът Румен Радев имаше предвид нас, не критикуваше нас. Той много добре ни познава и знае, че ние винаги сме защитавали българския интерес, който в случая беше много ясен.

Това каза в предаването „120 минути“ по bTV министър-председателят Кирил Петков и отказа да коментира по-подборно последните думи на държавния глава, предаде Фрог нюз.

Въпреки това министър-председателят попита: „Да се уповем на тезата, че ако си мълчим, наведем се, притаим дъх, чакаме бурята да отмине и не се включим в общата силна критика към Русия и подпомагането на Украйна ли?“.

„За да мине по-бързо войната в Украйна, дайте да не помагаме, да има Буча, да се случват кланета, Украйна бързо да бъде превзета, после потенциално да бъде превзета и Молдова, Русия да се опре в границата с Румъния и Путин, който изпрати три ракети в Украйна и аз ги видях с очите си, да ни застане на границата, а ние да се чувстваме в безопасност, спокойни. Това е безумие! “, добави Кирил Петков.

„Украинското правителство сега получава модерни оръжия от много страни като военна помощ. България не е с най-голямата и силна армия на света. Това, което можем обаче е да поправяме руска техника. Реално повечето оръжейни заводи в Украйна са унищожени. Украинският президент Володимир Зеленски ме помоли за нещо съвсем конкретно – ремонт на руските им машини. Това е точната дефиниция на военно-техническа помощ – да бъде изпращана всякаква военна техника, от която Украйна има нужда. В това число влиза оръжие и муниции“, обясни премиерът.

Що се отнася до възможността за напускане на коалицията от страна на БСП, Петков коментира: „Всички партньори осъзнават, че в момента, в средата на война, да пуснем това правителство да падне, е много безотговорно. Не вярвам, че ще го направят“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Петър Бояджиев: Путин и неговите хора в България изеглиха късата клечка на 27-и този месец
Next: Гръм от ясно небе! България блокира. Всичко у нас спира на 10-ти май

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.