Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драмата е голяма! Григорова с първа реакция след подадената ръка от Борисов и последвалия призив от Нинова
  • Новини

Драмата е голяма! Григорова с първа реакция след подадената ръка от Борисов и последвалия призив от Нинова

Иван Димитров Пешев октомври 31, 2023
fdfhgjhkmhjkyjyujy.png

Разговори за подкрепа не съм водила. „Възраждане“ не съм ги чула да казват нищо.
Това заяви пред bTV кандидатът за кмет на София Ваня Григорова.

„Чух, че Борисов е казал, че аз съм по-добрия кандидат. Няма как да не се съглася
с него.

 

Цялата ми кампания беше изградена на обяснения, че сегашното състояние на София
е следствие на модела Софиянски, продължен от модела ГЕРБ и че сглобката, която
ще се случи, е против интереса на гражданите. Не аз, а ПП и ДБ са в сглобка с ГЕРБ.

Приемам подкрепа от гражданите и водя разговори с тях.

 

Няма с какво да съм ангажирана от подкрепата на ГЕРБ извън това, което заявявам
аз. Това, което заявявам аз, е, че на първо място трябва да е интересът на малкия
човек. Ако някой ме подкрепя, то това са тези хора“, подчерта тя.

 

По-рано днес, относно това кого ще подкрепи ГЕРБ на втория тур в София, лидерът
на партията заяви: „Както Хекимян каза – по-добре държавна собственост, отколкото Държавна сигурност“.

Малко след изказването му лидерът на социалистите Корнелия Нинова призова Григорова
да се разграничи от позицията на Борисов.

 

Нинова подложи бананова кора на Ваня Григорова за балотажа, скочи на Борисов

„Смисълът на битката в София е това управление да бъде сменено. Не мога да си
представя, че нашият кандидат ще бъда избран с гласовете на ГЕРБ“, категорична
бе Нинова.

 

На въпрос как ще гласува на балотажа – с хартия или на машина, Григорова заяви,
че ще реши в последния момент.

 

„Била съм част от СИК в продължение на години и зная, че процесът може да се
компрометира и по единия, и по другия начин. Въпросът не е в технологията, а във
волята на гражданите. Когато излязат по-малко хора, винаги вотът им ще бъде по-уязвим“,
коментира тя.

 

„Готова съм с екип. Кой от тях ще е зам.-кмет, кой ще е съветник, кой ще е в
близкото обкръжение – в момента не е тема. В момента трябва да говорим за начините,
по които гражданите да бъдат чути“, каза още Григорова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето го гаджето, с което живее Ваня Григорова! Известен журналист е и прочут критик на Корнелия Нинова
Next: Мика Зайкова с унищожителни думи пък политиците: Мотаете се! Нещата са сериозни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.