Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драматичната история на бившия военен Тодор! Спи на пейка в студа, след като продал две жилища, за да купи апартамент на сина си
  • Новини

Драматичната история на бившия военен Тодор! Спи на пейка в студа, след като продал две жилища, за да купи апартамент на сина си

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
toddoaodasjrasr.jpg

Човекът не иска да се моли на близките си за помощ, чака да му станат документите, за да получава пенсия

фото: shutterstock, архив

Повече от месец кърджалиец спи на улицата, завит просто с едно одеяло. Безработният Тодор не иска подаяния, а само документите му за пенсия да станат готови и бившият военен да си намери една стая под наем, в която да живее…

1 часа през нощта. Аларма на търговски обект вдига сотаджии по сигнал към автогарата в Кърджали. Натъкват се обаче на зъзнещ мъж на над 50 години. „Беше умрял от студ. Спеше на пейка зад будка на автогарата. Плачеше. Казва се Тодор”, разказа пред 24Родопи охранителят в СОТ 161 Никола Стоев.

Не изпускай тези оферти:

 

 

Историята на мъжа е потресаваща. Тодор продава къща на село и апартамент в Кърджали, за да помогне на сина си да закупи жилище във Варна. Съвсем скоро бившият военен остава без работа, не може да си позволи да плаща квартирата си, не желае и да се моли на близки и така…

заживява на улицата.

Повече от месец домът му вечер е пейката на автогарата. Казва, че е там до 4 часа сутринта. Тогава пристигали първите автобуси от Турция и мъжът бягал от сочещите го с пръст и одумващи нищетата му пътници.

Денем пък е в близкия пенсионерски клуб. Тодор е и ел.техник и ако му се отвори работа да поправи някакъв уред, върши го за жълти стотинки.

„Служих на държавата си толкова дълго време, а сега чакам и се моля за пенсия. Как да кажа на сина си, че баща му спи по улиците? Не съм просяк и не искам подаяния”, чува от Тодор охранителят Никола Стоев.

„Имах в мен двадесет и няколко лева, които му дадох. Да отиде и се стопли някъде. Трябва да се обърне вниманието на институциите към този горд мъж. Иде зима, а този човек е навън в студа. Той може и да не иска помощ, но сме длъжни като хора да помогнем на изпадналите в нужда”, заяви Никола Стоев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудото се случи! Неочакван обрат с Кадиев, Катето Евро не вярва на очите си
Next: От скица на имот до свидетелство за раждане – вече на гишето в пощата

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
  • Лидия се събуди в тишината на ранното утро, обгърната от необяснимо чувство на тревога. То беше като студен полъх, който пробягваше по гръбнака ѝ, предвестник на деня, който от години разкъсваше душата ѝ на парчета
  • Лена се наведе до просторната клетка, присвивайки очи от ослепителната светлина, която струеше през прозрачния покрив. Беше късен следобед, а слънцето, макар и вече клонящо към залез, все още изливаше златни лъчи
  • От дядо ти, Мишо, по наследство ти остана само една стара лодка… — изрече хладно чичо му, но когато Михаил се наведе да огледа трюма, намери нещо, което го вцепени… 😳😳😳 А вътре беше скрита папка с документи за крайморски имот…
  • Той замръзна до прозореца – пръстите му стискаха пердето. Не изглеждаше ядосан, по-скоро объркан.
  • Утре вече няма да ви има… — прошепна момиченцето, застанало до болничното легло, вперило поглед в стареца милиардер, а той онемя…
  • Алексей спря на входа на гробището, сякаш невидима стена го спираше. Колко пъти си бе обещавал да се върне в този малък, забравен от света град, колко пъти планираше пътуването, но винаги излизаха „по-важни“ неща. Спешни срещи, инвестиции, пътувания в чужбин
  • Пищната бална зала на хотел „Гранд Палас“ в София блестеше в злато и кристал. Стотици свещи хвърляха мека светлина върху елегантно облечените гости, чиито гласове се сливаха в приятен ромон. Въздухът беше наситен с аромата на бели рози и изискана френска кухня. Всичко беше подготвено за най-важния ден в живота на Наталия и Алексей – денят на тяхната сватба.
  • Не мога да опиша вълнението, което изпитвах, докато карах към болницата. Сърцето ми биеше в ритъма на клаксоните, а всяка улична светлина блещукаше като обещание. Днес щях да прибера Таня и нашите новородени близначки у дома
  • Гласът на Елена трепереше, но думите ѝ прозвучаха твърдо и смразяващо. Тя стоеше на прага на леля си Валя, обляна в студена пот. „Лельо Валя, дойдох за таблета и обувките. И да ви кажа, че сватбата се отменя…“
  • Музиката зазвуча – нежна, тържествена, изпълнена с обещания за вечна любов. Силвия, облечена в рокля от бяла дантела, която се спускаше като водопад от коприна и тюл, пое дълбоко въздух. Сърцето ѝ биеше в ритъма на струните
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След незабравима седмица с децата на морето, тя дори не подозираше каква неприятна изненада я чака у дома. Слънцето на България беше оставило златни отблясъци по кожата ѝ, а смехът на малкия Любо и тийнейджърката Елица още кънтеше в ушите ѝ. Но еуфорията от почивката се изпари в миг, щом погледът ѝ падна върху гледката, която допреди дни изпълваше кухнята ѝ със светлина и простор.
  • Купих нов диван, но кучето ми започна да дере и гризе подлакътника… и когато разпрах плата, онемях от това, което видях вътре.
  • Д-р Велислава Кирилова се втурна към гишето на летището с надеждата, че няма да има дълга опашка. Сърцето ѝ биеше като обезумяло, а всяка секунда изглеждаше като вечност. Очите ѝ трескаво обхождаха огромната
  • Приказна сватба. Татяна си бе мечтала за този ден от дете. Представяше си го като най-щастливия, най-светлия момент в живота си, началото на вечността с мъжа, когото обича. Но още от сутринта, всичко започна да се разпада на малки, остри парчета.
  • Слънцето нахлуваше през прозореца на хотелската стая, рисувайки златни ивици по плюшените килими. На двадесет и две години, живеех сама в малък, уютен апартамент в сърцето на града, но въпреки независимостта си, родителите ми винаги бяха моята най-стабилна опора
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.