Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драматичната история на бившия военен Тодор! Спи на пейка в студа, след като продал две жилища, за да купи апартамент на сина си
  • Новини

Драматичната история на бившия военен Тодор! Спи на пейка в студа, след като продал две жилища, за да купи апартамент на сина си

Иван Димитров Пешев декември 7, 2022
toddoaodasjrasr.jpg

Човекът не иска да се моли на близките си за помощ, чака да му станат документите, за да получава пенсия

фото: shutterstock, архив

Повече от месец кърджалиец спи на улицата, завит просто с едно одеяло. Безработният Тодор не иска подаяния, а само документите му за пенсия да станат готови и бившият военен да си намери една стая под наем, в която да живее…

1 часа през нощта. Аларма на търговски обект вдига сотаджии по сигнал към автогарата в Кърджали. Натъкват се обаче на зъзнещ мъж на над 50 години. „Беше умрял от студ. Спеше на пейка зад будка на автогарата. Плачеше. Казва се Тодор”, разказа пред 24Родопи охранителят в СОТ 161 Никола Стоев.

Не изпускай тези оферти:

 

 

Историята на мъжа е потресаваща. Тодор продава къща на село и апартамент в Кърджали, за да помогне на сина си да закупи жилище във Варна. Съвсем скоро бившият военен остава без работа, не може да си позволи да плаща квартирата си, не желае и да се моли на близки и така…

заживява на улицата.

Повече от месец домът му вечер е пейката на автогарата. Казва, че е там до 4 часа сутринта. Тогава пристигали първите автобуси от Турция и мъжът бягал от сочещите го с пръст и одумващи нищетата му пътници.

Денем пък е в близкия пенсионерски клуб. Тодор е и ел.техник и ако му се отвори работа да поправи някакъв уред, върши го за жълти стотинки.

„Служих на държавата си толкова дълго време, а сега чакам и се моля за пенсия. Как да кажа на сина си, че баща му спи по улиците? Не съм просяк и не искам подаяния”, чува от Тодор охранителят Никола Стоев.

„Имах в мен двадесет и няколко лева, които му дадох. Да отиде и се стопли някъде. Трябва да се обърне вниманието на институциите към този горд мъж. Иде зима, а този човек е навън в студа. Той може и да не иска помощ, но сме длъжни като хора да помогнем на изпадналите в нужда”, заяви Никола Стоев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудото се случи! Неочакван обрат с Кадиев, Катето Евро не вярва на очите си
Next: От скица на имот до свидетелство за раждане – вече на гишето в пощата

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.