Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Драма във Велинград: Ето как решиха съдбата на животните!
  • Без категория

Драма във Велинград: Ето как решиха съдбата на животните!

Иван Димитров Пешев декември 10, 2024
Screenshot_2

Няма да се умъртвяват животни от фермата във Велинград! Това гласи съвместно прессъобщение на Министерството на земеделието и храните и МВР
Стопанството остава под карантина, въвеждат се временни мерки за ограничаване на движението на дребни преживни животни от и към област Пазарджик.
Полицията остава
МВР обезпечава  действията по изпълнение на заповед №РД11-3068/05.12.2024 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Ангажимент на полицейските служители е опазване на обществения ред, гарантиране сигурността и създаване на условия за изпълнение на заповедта.

„На първо място, оспорвам факта, че БАБХ разполагат с изследвания, които доказват по безспорен начин и са правилно проведени, за установяване на това заболяване.

Това каза адвокат Яничка Методиева, която представлява стопаните във Велинград, в чието стадо овце бе установена чума. Адвокат Методиева припомни и друг свой ангажимент-тя води предаване „Бунтът на будните“ по Youtube канала „Справедлива България“.

„И оттам-правейки интервю с тях, се запознах с проблема“, обясни тя защо се е заела безвъзмездно със защитата на фермерите.

Яничка Методиева каза още, че на предстояща пресконференция ще покаже документи, от които според нея се вижда, че българската лаборатория, установила заразата по овцете във Велинград, няма акредитация за това заболяване.

„Лабораторията има акредитация единствено за изследване на чума по свинете“, допълни тя.

„Освен това аз не съм видяла официално писмо от Европейската комисия или от която и да е институция, която да задължава българското правителство да преминава към евтаназия на животните само на базата на тези резултати“, каза още адвокат Методиева.

Тя добави още, че не е получила поисканата от нея експертна подкрепа от биолози и химици, на които е показала връчените и от БАБХ протоколи от изследванията на овцете.

„Наложи ми се аз сама да се образовам в тази сфера. Повечето доктори и хора, към които се обърнах, отказват помощ“, добави тя.

Яничка Методиева обаче е получила писмо от Кирил Николов, микробиолог, който работи в институт в Германия, което, по думите и, съдържа „шокиращо опровергаване на това, което говорят нашите власти“. В писмото, според Методиета, Николов посочва, че не е посочена методиката, по която е правено изследването, както и че не е посочен конкретният резултат от него.

„Умишлено не посочвам в кои съдилища съм завела двете дела, за които стана дума, за да не бъде оказван натиск върху магистратите в тях“, каза още адвокат Яничка Методиева.

Два дрона облитат фермата със стадото под карантина във Велинград от вчера, съобщи за „Телеграф“ Стефан Попов. Той е председател на областното сдружение на „Екогласност“ и всяка вечер пътува до стадото за подкрепа.

Около 100 доброволци дежурят до оборите и прекарват нощта навън край огъня, увери Попов. Вече втора седмица в стадото, за което се твърди, че е чумаво, няма нито една починала овца, а през това време са се родили 70 агнета, увери Стефан Попов.

Continue Reading

Previous: Тази стара къща, построена през 1887 година, беше изоставена и оставена в руини.Сега тази разрушена къща е напълно непозната. Тя беше трансформирана и сега изглежда като замък!
Next: Важен празник е днес: 3 любопитни имена празнуват, почитаме свети мъченици

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.