Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Драма в автобус – съобразителен шофьор заподозря, че едно дете е отвлечено. Постъпката му заслужава адмирации
  • Новини

Драма в автобус – съобразителен шофьор заподозря, че едно дете е отвлечено. Постъпката му заслужава адмирации

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
dasrasmrmasrkas.png

Отвличане…Чие лице не се сгърчва от отвращение и негодувание към похитителите! Без значение, какви са техните мотиви… А ако се касае за отвличане на дете?… Децата са толкова малки, на практика безпомощни за каквато и да е съпротива…

Те могат само да се страхуват и да плачат… Само си представете какво чувства едно 3 годишно дете, попаднало в ръцете на непознат мъж…

Къде са мама и татко, баба и дядо, защо този човек го изтръгва така безцеремонно от добре познатата му атмосфера на обич?… И какво ще последва сега – в малкото сърчице постепенно пропълзява ужас. За един такъв случай на отвличане, но със щастлива развръзка, ще ви разкажем сега.

Герой се оказва шофьорът на автобус Тим Уатсън (вижте на снимката спокойното му интелигентно и решително лице, седнал зад волана!) Винаги добре информиран за текущите събития по радиото в автобуса, той чува, че 3-годишно момченце с червени чорапки е било отвлечено от библиотека в Сан Франциско.

Не изпускай тези оферти:

Дадени са и подробности за външния вид на похитителя…

Самият баща на две деца, Тим проявява прозорливост и находчивост, когато чува тих детски плач и забелязва в огледалото за обратно виждане, мъж, стиснал здраво разтроено момченце в ръцете си… Това го усъмнява и той решава да провери подозренията си, но така, че да не изплаши евентуалния похитител, който може да се окаже въоръжен и опасен…

Затова Тим спира автобуса и се преструва, че търси някаква изгубена раница между седалките… Така постепенно достига до последната седалка и разпознава по описанието отвлеченото дете и неговия похитител. „Театралното представление“ пред нищо неподозиращите пътници продължава – Тим се връща невъзмутимо на мястото си и подкарва уверено автобуса, успявайки тайно – по GSM-а – да уведоми полицията за проблема.

Разбира се, са нащрек полицаите са нащрек и реагират адекватно – на следващата спирка те причакват автобуса и арестуват безпроблемно похитителя… Момчето е спасено и попада скоро в прегръдките на своите родители.

Така добре информираният и бдителен шофьор Тим Уатсън се превръща неволно в герой! Изводът е, хора, бъдете бдителни като Тим навсякъде, където и да сте, за да предотвратявате възможни престъпления! Призоваваме и нашите шофьори се вземат поука от историята и да бъдат подготвени да окажат първа помощ, ако има такава нужда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Георги Петков – Гого от Игри на Волята: Да, изтеклата за мен информация отговаря на истината
Next: Беден младеж бива отхвърлен от дъщеря на богаташ. 10 години по-късно той я среща отново, но

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.