Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дрогираният от КАТ-Пловдив опита да скочи от прозореца на полицията
  • Новини

Дрогираният от КАТ-Пловдив опита да скочи от прозореца на полицията

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
ataktkakdaorgo.png

Александър Паталенски, вилнял дрогиран в двора на КАТ-Пловдив, е направил опит да се самоубие. На 3 август, когато е бил задържан в Трето районно, той пробвал да се хвърли през прозореца, предава „Марица“.

Благодарение на бързата реакция на полицаите обаче, Паталенски не успял да осъществи намеренията си.

Този опит да самоубийство бе повод защитникът на джигита да поиска назначаването на съдебно-психиатрична експертиза. Той намекна за наличие на психично заболяване, което е причина и за действията на Паталенски в двора на „Пътна полиция“.

Прокурор Атанас Илиев посочи, че няма основания за това искане, след което съдът го отхвърли като неоснователно.

В момента районните магистрати решават дали да оставят в ареста 49-годишния пловдивчанин.

Още в началото на мярката му стана ясно, че Паталенски е с незавършено висше образование. Той заяви, че работи за себе си и че доходите му идват извън България.

Още крими:

Родители на дете нападнаха медик в болницата в Шумен. По време на нощно дежурство те се нахвърлят върху 25-годишната лекарка д-р Айлин Ахмед, като майката дори опитва да я души. Случилото се е от нощта на понеделник срещу вторник, предава Нова.

„Сестрата ми звънна и каза, че има няколко души с едни и същи оплаквания. Веднага отреагирах, прегледах ги, разпитах ги и обясних какъв е редът”, разказа Ахмед.

Според нея случаят не е бил спешен, но въпреки това тя е казала, че ще ги прегледа и ще помогне.

„Когато влязох в регистратурата, за да обсъдим със сестрите реда на нещата, тъй като бяха много хора, мъж блъсна вратата. Агресивно ни каза, че детето е болно, има коремна болка и е със същите симптоми като останалите”, каза лекарката.

По думите ѝ веднага са се обадили на дежурния педиатър. „Бащата на детето започна да се държи по-арогантно, започна да използва нецензурни думи. Казах на сестрата да звънне на полицията и го помолих да напусне, докато дойдат полицаите.

Той започна да се държи още по-агресивно. Започнаха нападки, тръгна срещу мен с цел нападение и в този момент дойде охраната и го изкара навън”, добави Айлин Ахмед.

Конфликтът обаче продължава. „Изкараха го навън. В този момент съпругата на този мъж, т.е. майката на детето, ме нападна. Имаше опит за удушаване с думите: „Ще ви убия, ще направя всичко за детето си”, въпреки че ние се опитвахме да направим всичко за детето й”, посочи още младата лекарка.

Тя е категорична, че не е имало забавяне в прегледа или нещо, което да е провокирало хората. „Отреагирахме на минутата, нямаше такова нещо”, каза Ахмед. Запитана дали според нея е можело да се действа по-адекватно и дали лекарите са допуснали някаква грешка, тя заяви, че такава не е имало.

„Ще търся правата си. Не искам този случай да остане безнаказан. Не искам това да продължава”, добави тя. От полицията потвърдиха, че работят по случая и предстои да бъдат изяснени всички обстоятелства.

В същото време, Български лекарски съюз сезира Прокуратурата на Р България и настоява за незабавни действия от страна на компетентните органи

Съсловната организация е категорична, че няма да търпи лекари да бъдат заплашвани, подлагани на тормоз и душени, докато се опитват да си вършат работата и настоява законът да бъде приложен с цялата му строгост!

Пороят от обидни думи, придружени със закани за убийство и опит за душене на медицинско лице са недопустими!

Съсловната организация ще се ангажира с юридическата защита на д-р Айлин Ахмед, както и на всеки друг лекар, който е подложен на насилие. Цялата организация, с всички налични ресурси, ще направи необходимото, за да бъдат подведени под отговорност виновните.

Български лекарски съюз пита: Така ли се борим с кадровата криза в сектора? Така ли задържаме младите медици у нас? Като едва в началото на техния професионален път, ги заплашваме, обиждаме и душим докато те се опитват да помогнат на нашите деца и близки?

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-вкусната рецепта с кори за баница – сложете им ТОВА вместо сирене и ще ги ядете от сутрин до вечер!
Next: Жени Живкова фалира

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.