Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Друмево почерня от мъка – задушените били годеници, момичето рожденичка
  • Новини

Друмево почерня от мъка – задушените били годеници, момичето рожденичка

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
drrasuruasrmasrnasnr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Момче на 19 години издъхна в автомобил с работещ двигател, а момиче на 14 години е в критично състояние в МБАЛ Шумен. Трагичният инцидент стана в шуменското село Друмево.

Както вече съобщи двамата са открити малко след 7 ч днес във “Фолксваген Голф 3”.

Според местни хора, Стоян Ф.

и момичето били сгодени. Тя е ученичка в 8-ми клас в местното училище “Христо Ботев”, а миналата година той бил завършил там 10-ти клас. В деня преди да ги открият в колата, момичето е имало рожден ден, пише trud.bg.

“Може би са празнували, искали да се топлят с парното в колата и е станало най-лошото”, коментират местни хора.

Магазинер от селото първи забелязал, че колата стои от доста време в работен режим в центъра на селото. Той и още двама души успели да отворят колата и подали сигнал до полицията. Заради отдалечеността на селото, качили момчето и момичето в собствен транспорт и поели към болницата.

На пътя линейките ги пресрещнали и за жалост медиците установили, че момчето е мъртво, а момичето било в безсъзнание.

Причината за смъртта на 19-годишният, който взел книжка преди 2-3 месеца, ще стане ясна след аутопсия, съобщават от ОДМВР-Шумен.

Основната версия, по която разследващите работят, е задушаване.

„То е било причинено от изгорели газове на автомобила навлезли в купето, в следствие на техническа неизправност на превозното средство“, обяснява комисар Веселин Захариев от ОДМВР-Шумен.

Имало оперативна информация, че автомобилът, който бил с газова уредба, е бил технически неизправен. Около 4-5 часа двамата са престояли в затворената кола.

„Към момента няма данни за употреба на наркотици“, заяви още комисар Захариев.

По данни на директорката на училището Айнур Ахмед, също е изключено момчето и момичето да са употребили дрога.

“Тя идваше редовно на училище, добра ученичка е, не е създавала проблеми”, коментира Ахмед пред “Труд news”.

Според нея двамата не са живеели под един покрив, момичето е било при родителите си.

“Молим се момичето да оцелее, разбрахме, че е дишала, когато са я извадили”, коментираха местни.

Назначени са експертизи за изясняване на фаталния инцидент.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Знаете ли, че може да имате съжители в жилището си без да знаете! Ето какво да направите, ако се окаже така!
Next: Село на 20 км от Пловдив има световна слава на мястото с най-лечебен и чист въздух

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.