Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Думите на съпругът на медицинската сестра се разпространяват като горски пожар
  • Новини

Думите на съпругът на медицинската сестра се разпространяват като горски пожар

Иван Димитров Пешев декември 2, 2023
sfdlskfdkhkfdgkhfghfg.png

Когато става въпрос за професии, в които човек дава всичко, което има на другите, веднага ми изниква в съзнанието професията на медицинската сестра.

Сестрите са там, за да се грижат за нас, когато сме болни, наранени, умиращи или възстановяващи се. Те са там в най-лошите ни моменти и трябва да се справят със смелост и издръжливост, които са толкова вдъхновяващи, колкото и непостижими.

 

Филип Урц от Рим, щата Ню Йорк, знае какво е, съпругата му да е медицинска сестра.

Джесика лекува и се грижи за пациентите почти всеки ден от живота си.

Филип я вижда, когато се прибере; той вижда усилията, които професията изисква от жена му, и изтощението, с което се сблъсква в резултат …

Въпреки това, Джесика не е такъв тип, който да се оплаква. Както Филип казва в отворено писмо до Фейсбук, работата на съпругата му е работа на нейния живот, а рутинната й работа е тази, която ще изтощи енергията дори от най-твърдите хора.

Една вечер, след като Джесика се прибира от 14-часовата си смяна, тя се опитва да си почине. След като си прави сандвич за вечеря, тя си ляга, за да се изправи на следващия ден със същата страст, както винаги.

Филип пише дълъг пост във Facebook за ежедневните трудности на Джесика, който след това се разпространява по интернет като горски пожар.

Постът на Филип

– Това е жена ми Джесика, която вечеря след 14 часа. Тя се връща от работа, има достатъчно време да яде и да се приготви за легло и се връща на работа на следващия ден за новата смяна, ” пише той във Facebook.

 

– Тя става рано, за да се приготви за деня си. Не обича да я притеснявам сутрин и аз го уважавам. Взима си душ, връзва косата си, грабва обяда, дава целувка на кучето и излиза.

„На работа тя се грижи за хората, които имат най-лошите дни от живота си.

Инсулти, инциденти с автомобили, инциденти с мотоциклети, падания, мозъчни увреждания и др.

 

Тя се грижи за майки, бащи, сестри, братя, приятели и семейства. Няма значение кой си и какво се е случило. Тя ще се погрижи за теб.

– Работи и по обяд и рядко има време да седне.

Тя се прибира у дома след 14 часа, събува обувките си, които са минали през кръв и сълзи, и просто иска да седне. Не я питам за нейния ден, защото тя не обича да говори за работа, когато е вкъщи и това е добре.

– Ако иска да говори, ще слушам. Понякога тя се връща у дома щастлива, понякога не. Но както и да се чувства, тя винаги е на крак за следващата си смяна.
– Обичам я с цялото си сърце. Жена ми е моят герой. Жена ми е медицинска сестра.

Ние знаем, че писмото на Филип има способността да вълнува хората до сълзи!
Ако смятате, че медицинските сестри заслужават цялото уважение на света, споделете тази статия във Facebook.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Блокиран енергиен приток на пари? Ето лесна мудра за привличане на богатство!
Next: МНОГО ТОЧЕН ТЕСТ! Избери си ангелско число и провери какво ще разкрие за теб и живота ти!

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.