Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Думите на съпругът на медицинската сестра се разпространяват като горски пожар
  • Новини

Думите на съпругът на медицинската сестра се разпространяват като горски пожар

Иван Димитров Пешев декември 2, 2023
sfdlskfdkhkfdgkhfghfg.png

Когато става въпрос за професии, в които човек дава всичко, което има на другите, веднага ми изниква в съзнанието професията на медицинската сестра.

Сестрите са там, за да се грижат за нас, когато сме болни, наранени, умиращи или възстановяващи се. Те са там в най-лошите ни моменти и трябва да се справят със смелост и издръжливост, които са толкова вдъхновяващи, колкото и непостижими.

 

Филип Урц от Рим, щата Ню Йорк, знае какво е, съпругата му да е медицинска сестра.

Джесика лекува и се грижи за пациентите почти всеки ден от живота си.

Филип я вижда, когато се прибере; той вижда усилията, които професията изисква от жена му, и изтощението, с което се сблъсква в резултат …

Въпреки това, Джесика не е такъв тип, който да се оплаква. Както Филип казва в отворено писмо до Фейсбук, работата на съпругата му е работа на нейния живот, а рутинната й работа е тази, която ще изтощи енергията дори от най-твърдите хора.

Една вечер, след като Джесика се прибира от 14-часовата си смяна, тя се опитва да си почине. След като си прави сандвич за вечеря, тя си ляга, за да се изправи на следващия ден със същата страст, както винаги.

Филип пише дълъг пост във Facebook за ежедневните трудности на Джесика, който след това се разпространява по интернет като горски пожар.

Постът на Филип

– Това е жена ми Джесика, която вечеря след 14 часа. Тя се връща от работа, има достатъчно време да яде и да се приготви за легло и се връща на работа на следващия ден за новата смяна, ” пише той във Facebook.

 

– Тя става рано, за да се приготви за деня си. Не обича да я притеснявам сутрин и аз го уважавам. Взима си душ, връзва косата си, грабва обяда, дава целувка на кучето и излиза.

„На работа тя се грижи за хората, които имат най-лошите дни от живота си.

Инсулти, инциденти с автомобили, инциденти с мотоциклети, падания, мозъчни увреждания и др.

 

Тя се грижи за майки, бащи, сестри, братя, приятели и семейства. Няма значение кой си и какво се е случило. Тя ще се погрижи за теб.

– Работи и по обяд и рядко има време да седне.

Тя се прибира у дома след 14 часа, събува обувките си, които са минали през кръв и сълзи, и просто иска да седне. Не я питам за нейния ден, защото тя не обича да говори за работа, когато е вкъщи и това е добре.

– Ако иска да говори, ще слушам. Понякога тя се връща у дома щастлива, понякога не. Но както и да се чувства, тя винаги е на крак за следващата си смяна.
– Обичам я с цялото си сърце. Жена ми е моят герой. Жена ми е медицинска сестра.

Ние знаем, че писмото на Филип има способността да вълнува хората до сълзи!
Ако смятате, че медицинските сестри заслужават цялото уважение на света, споделете тази статия във Facebook.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Блокиран енергиен приток на пари? Ето лесна мудра за привличане на богатство!
Next: МНОГО ТОЧЕН ТЕСТ! Избери си ангелско число и провери какво ще разкрие за теб и живота ти!

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.