Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дълбок поклон. Внезапно почина легендарен телевизионен водещ. Сцената няма да е същата
  • Новини

Дълбок поклон. Внезапно почина легендарен телевизионен водещ. Сцената няма да е същата

Иван Димитров Пешев април 29, 2023
vodessktakstoasitaskt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

На 79 години почина известният телевизионен водещ Джери Спрингър, съобщи Би Би Си.

Той водеше „Шоуто на Джери Спрингър“ в продължение на почти три десетилетия от 1991 г.

Спрингър е починал в дома си в предградие на Чикаго в четвъртък, потвърди семейството му.

„Способността на Джери да се свързва с хората беше в основата на успеха му във всичко, което опита, независимо дали това беше политика, телевизия или просто шеги с хора на улицата, които искаха снимка или да разменят няколко думи“, заяви близкият приятел на телевизионния водещ и говорител на семейството Джене Галвин.

В изявлението си Галвин описа Спрингър като незаменим и допълни, че спомените за телевизионния водещ, неговият интелект, сърце и хумор ще продължат да живеят.

Причината за смъртта не е оповестена.

„Шоуто на Джери Спрингър“ претърпява пълен обрат в средата на 90-те, след като първият сезон (през 1991 г.) получава ниски рейтинги заради фокуса си върху политически въпроси.

Токшоуто става популярно с теми като кръвосмешението и признания за изневери. През годините в шоуто присъстват все повече ругатни, а гостите често влизат във физически разпри, пише Би Би Си.

Преди да стане водещ, Спрингър е бил политически репортер и коментатор, както и кмет на Синсинати. Освен това е бил и политически съветник на Робърт Кенеди.

Въпреки че често е критикуван, че шоуто му е пошло, той твърди, че то всъщност е бунт срещу елита в свят, в който само богатите и известните са смятани за достойни за екранно време.

Бил е още водещ на „Америка търси талант“ през 2007 и 2008 година.

Спрингър е роден през 1944 г. в гара в Северен Лондон. Родителите му, които са били германско-еврейски бежанци, са били в гарата, укривайки се от германска бомбардировка по време на Втората световна война.

Спрингър се премества в Америка на петгодишна възраст.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Известен кардиохирург каза какво да направите, за да си удължите живота с 12 години
Next: Гордей се България, публикуваха истината за Иво Кирков – най-младият българин в Менса

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.