Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дърветата, които не бива да растат до къщата ви, защото носят беди и нещастия
  • Новини

Дърветата, които не бива да растат до къщата ви, защото носят беди и нещастия

Иван Димитров Пешев януари 2, 2024
sdfvdfgfdhfdhfgh.png

Народът вярва, че всяко растение, което имате в двора си, носи някакво значение. Религията на растенията и дърветата в миналото е била много развита.

Доста неща от тогава са останали и днес.

Вижте десетте свещени растения и какво значение имат:

Акация

Акация не е добро дърво и затова не трябва да е в близост до къщата. Рано я наричали нерод (без плод), а пресаждането на акация се смята за светотатство.

Бор

Борът е характерно дърво за сянка ако сам покълне на гроба или в близост. Ако е умишлено засаден на някое важно място, или ако го е засадила значима личност (цар), тогава става важен и тук се събира народ и се издига в култ мястото.

Бреза

От нейните клонове са правили метли. Брезата е адско дърво, защото Спасителят го били с клони от бреза. От сухата кора на бреза се правят истински факли, които се палят на Ивановден или на Петровден. От дебело дърво на бреза в началото на пролетта се точи сок, който се пие вместо вода.

Върба

Върбата в убежденията и религията заема важно място. С клонки от върба се удрят деца и възрастни на Лазарова събота и се казва: „да расте като върба“. Глог Вярвало се е, че тоягата от глог е най-мощното средство срещу вампири и зли духове-демони. Цветето и плода на глога в народната медицина се използва за лечение на сърце.

Дрян

Дрянът е дърво, което първо цъфти през пролетта, а последните зрели плодове дава през есента. Дрянът се свързва със здравето и от него се правят сурвачките, слага се в питката за Коледа, правят се ритуали за здрави. На Богоявление на децата се дава да изядат цветче от дрян, за да бъдат здрави.

Черница

Черницата произхожда от Мала Азия, а бялата от Китай. И двата вида имат лечебни свойства и хранителни свойства. Не е добре за къщата, ако корените на дървото минат под къщата защо цяла къща ще умре и ще бъде опустошена. Огромни черници в близост до къщата-значат, че отдавна е опустяла.

Ябълка

„Босилек се дава за аромат, а ябълка от милост“. Ябълката е символ на приятелството и любовта към ближните и често се носи за подарък. Преди Петровден жените не бива да ядат ябълки, за да не им пораснат ябълки в гърлото, като на мъжете. Засаждане и присаждане на различни видове ябълки (леки, ароматни, кисели) означавало задължение и чест. Онзи, който не е присадил плодни дървета, не трябва дори да ги реже. Ябълката е неразделна част от сватбени и религиозни обичаи.

Липа

Липата при славяните е свещено дърво. Липата се засажда далеч от къщата (поне 100 метра) и тя с ароматни цветя освежава околната среда и дава на пчелите добър прашец, а те дават липов мед който е основна суровина за създаване на мед.

Въглищата от липа пречистват водата, а с тях чудесно се почистват зъбите и венците.

Орех

Когато свети Илия гръмне, орехите ще се напълнят с червеи. Орехите са неразделна част от украсата на масата за Коледа и Великден. От плода ситно смлян, в миналото се е правело масло (10 кг ядки за 1 литър масло). Дървото на ореха не е добре да бъде засадено в близост до къщата, както поради корените, така и заради сянката, която пада върху къщата. Не е добре да се седи под сянката на орех. Ако има орех, или черница, всички в къщата умират.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мълчанието е злато: 5 неща, за които не трябва да разказвате на другите
Next: Автобус с туристи катастрофира край Борово, хората чупят стъклата – страшно е!

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.