Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дърветата, които са естествен лек: Кое дърво от какви болести лекува
  • Новини

Дърветата, които са естествен лек: Кое дърво от какви болести лекува

Иван Димитров Пешев май 29, 2023
dsdasdasdasrrrr.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Има такива доктори, които вместо аспирин, синапени компреси, предписват на болните пънове, колове от трепетлика, различни елови пръчки. Наричат ги дендротерапевти.

И болните никак не им се обиждат, а напротив, горещо им благодарят за чудесното изцеление. То си е направо чудесно, защото на никого досега не му е известно как именно става това. Но нали се получава!

Запознайте се кое дърво от какви болести лекува:

Бреза – концентрира силите, вниманието, генерира енергия.

Казват, че ако завиеш в мека тъкан дебело брезово клонче и го поставиш през нощта под врата си, може да се излекуваш от остеохондроза на шията.

Само че клончето трябва да се отреже от живо дърво. А у нашите прадеди не било прието да се засажда пред дома плачеща върба – смятало се, че може да предизвика женски болести.

Бор – много енергийно дърво, но съществува мнение, че за някои хора енергията му е прекалено тежка. Например хора с болно сърце в борова гора се чувстват много зле.

Кестен – добър срещу ревматични заболявания, срещу безсъние. Прогонва тревогата.

Топола – известно е, че активно поглъща отрицателната енергия от околната среда

. От друга страна, има основание да се предполага, че тополата е дърво вампир, т.е. поглъща жизнената енергия на човека. Трепетлика – понякога народът я нарича “треперещо дърво”, защото листата й трептят дори при абсолютно безветрие.

Може би по тази причина тя притежава лечебни свойства против температура и треска.

Кората й никога не загнива. Това й уникално свойство дори е отбелязано в речника на Дал:

“Ако зъбите са ви лоши, изрежете триъгълник от кората й и натрийте венците си до кръв, а след това отново поставете кората на предишното й място. По този начин премахват болката при изгаряния, порязване”.

Лиственица – притежава противовъзпалителен ефект. При женски болести народната медицина съветва да поставите отдолу на корема кръгли листа с дупка в средата (диаметър 7 см).
Дърветата се делят на “захранващи” (донори), “изсмукващи” (потребители) и “неутрални” по отношение на човека.

За най-мощен от захранващите се счита дъбът, от “изсмукващите” – тополата, трепетликата, всички пълзящи растения, както и голяма част от иглолистните.

Един от критериите за това, дали едно растение е “изсмукващо”, е когато около него растат и се чувстват комфортно други растения. Биологичната активност на дърветата имат своя пик в различно време от денонощието и тогава имат най-голяма полза.

Ефективен метод да откриеш своето дърво е да вземеш парченце станиол, да го потъркаш в дрехата си, за да се наелектризира и като го сложиш на дланта си, да го приближиш към кората на дървото. Ако станиолът прилепне към кората на дървото – това е твоето дърво, ако пък не – значи това дърво не ти подхожда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба ми даде рецепта за спешни случаи: Защо се слага суров картоф в неудобната обувка
Next: Винаги имам лимони на перваза вкъщи. Отгледах си сама дръвчето, трябва ви само едно нещо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.