Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Държавата, в която бедност не съществува! Държавата ти дава пари за всичко необходим
  • Новини

Държавата, в която бедност не съществува! Държавата ти дава пари за всичко необходим

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
dwqrqwgsdgsdgdsg.png

Дават ти пари за транспорт, ако трябва да посетиш болница, а живееш в отдалечено селище. Да, това е самата истина, която за съжаление е далеч от нашата реалност. Така постъпват в страните, в които здравеопазването е наистина в услуга на хората.

Можеш да посочиш с какво точно си пътувал – с личен автомобил, сноумобил, влак, такси, хеликоптер, ATV, колело, или друго превозно средство. Ако си работещ човек, можеш да имаш всичко това и най-често с кредит, защото лихвите на банките са 2-3%, които не усещаш.

 

 

Там бедни хора няма, защото, ако доходът ти е под 14000 крони, или наши близо 3000 лева, държавата ти доплаща, за да можеш да живееш достойно. Хора, ровещи по кофите за боклук няма, това е просто абсурдна ситуация. Та, заплащането на транспорта ти до болницата става на пропътуван километър. В закона на тази държава е записано категорично, че медицинска помощ не се отказва.

 

Наказва се от същия този закон всеки, който подмине бедстващ на пътя и не му окаже помощ. Държавата е сред първите по стандарт, наистина, но и моралът на хората се различава коренно от нашия. Защото, когато обществото е добре, всеки един от тях ще е добре. Такава е философията на тези хора.

Държавата е Норвегия. Тази държава, която бе оплюта от българската журналистика, заради социалните служби, които „отнемали деца от родителите им“. Да, може и да се случи, ако родителите нехаят, не гледат добре децата си и ако ги излагат на риск, защото бъдещото поколение там е приоритет на държавата.

 

 

Но пък всички майки, които нямат средства и живеят под социалния минимум получават добро подпомагане от същите тези служби в държавата. Мъжете там наистина са мъничко в „немилост“, защото тази, която дава живот, е на пиедестал. И нацията се възпроизвежда наистина. Все по-често се срещат многодетни семейства, особено в по-малките населени места. И тези семейство се ползват с всеобщо уважение и респект.

 

 

 

 

 

Но ето как работи здравната система в скандинавската страна в доболничната  помощ:

Като пациент, задължително се регистрираш през мобилно приложение. През него си запазваш час за преглед при личния ти лекар. Но не само, може и при друг, ако по това време лекарят ти е в отпуск, или просто не е на работа по това време. Всеки друг личен лекар, който е на смяна, би могъл да поеме прегледа ти. Ако той прецени, те изпраща на специалист, който може и да не е в този град. Най-често специалистите се намират в големи болници, където в отделни крила са разположени поликлиниките.

 

 

Такива болници, каквито в България, за съжаление няма, освен някои частни. През отворени и за пациента чатове, онлайн, лекарите си комуникират за твоето състояние и за предписанията в твоя лична страница, която ти също си виждаш. Там са отбелязани всички медицински дейности и консултации, които са извършени за теб. Когато отиваш на преглед действително плащаш такса, с изключение на децата до 16 години, инвалиди, военни и други специални професии. Таксата, която плащаш, е около 200 норвежки крони, или около 40 български лева.

 

 

Но това не е до безкрайност.

В случай, че таксите, които си давал за лекари надминат лимита от 2400 крони годишно, ти се отваря специална безплатна карта. След това вече всичко ти е без пари, колкото и прегледи да направиш и лекари да посетиш. Сметките ти от платени такси също се отварят през приложението и намират място в личната ти страница и ти можеш да ги следиш. В случай, че си надплатил, парите ти се връщат. За това, че ти заплащат пътя до болничното заведение вече ви казах.

 

 

Пристигайки там, се регистрираш на електронно устройство още на входа. След като си вече там лекарят, при който имаш преглед, сам излиза и те посреща – вежливо и добронамерено, с цялото си внимание, което може да даде човек. И с цялото спокойствие, което е гарантирано от системата на здравеопазване и заплащане на труда. Ако си закъснял, лекарят ти звъни на личния телефон, за да види дали ще дойдеш.

 

 

Влизайки при специалиста, също получаваш всякаква информация за твоя проблем. Той не мълчи, обикновено обича да обяснява всичко, което прави с теб и да те пита дали си съгласен. Ако е необходимо вика колеги, за да се консултира. Към болниците има хотели, в които всеки може да остане, в случай, че прегледите ти трябва да продължат и на другия ден. Разходите за хотела също се поемат от държавата.

 

 

Не съм чула в тази държава да има бити лекари. Инциденти с болни сигурно стават и там, но хората не се обвиняват настървено и дори не си разменят гневни думи. Всеки гледа да си свърши добре работата.

 

 

И още – няма как да умреш на регистратурата на болницата, докато ти снемат личните данни. Това е просто абсурдно!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наша сънародничка роди прекрасно момиченце на летище в Англия
Next: Затворник прегръща куче, но каквото се случи, когато си взеха довиждане, разтупка сърцето ми

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.