Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Държавата, в която бедност не съществува! Държавата ти дава пари за всичко необходим
  • Новини

Държавата, в която бедност не съществува! Държавата ти дава пари за всичко необходим

Иван Димитров Пешев септември 13, 2023
dwqrqwgsdgsdgdsg.png

Дават ти пари за транспорт, ако трябва да посетиш болница, а живееш в отдалечено селище. Да, това е самата истина, която за съжаление е далеч от нашата реалност. Така постъпват в страните, в които здравеопазването е наистина в услуга на хората.

Можеш да посочиш с какво точно си пътувал – с личен автомобил, сноумобил, влак, такси, хеликоптер, ATV, колело, или друго превозно средство. Ако си работещ човек, можеш да имаш всичко това и най-често с кредит, защото лихвите на банките са 2-3%, които не усещаш.

 

 

Там бедни хора няма, защото, ако доходът ти е под 14000 крони, или наши близо 3000 лева, държавата ти доплаща, за да можеш да живееш достойно. Хора, ровещи по кофите за боклук няма, това е просто абсурдна ситуация. Та, заплащането на транспорта ти до болницата става на пропътуван километър. В закона на тази държава е записано категорично, че медицинска помощ не се отказва.

 

Наказва се от същия този закон всеки, който подмине бедстващ на пътя и не му окаже помощ. Държавата е сред първите по стандарт, наистина, но и моралът на хората се различава коренно от нашия. Защото, когато обществото е добре, всеки един от тях ще е добре. Такава е философията на тези хора.

Държавата е Норвегия. Тази държава, която бе оплюта от българската журналистика, заради социалните служби, които „отнемали деца от родителите им“. Да, може и да се случи, ако родителите нехаят, не гледат добре децата си и ако ги излагат на риск, защото бъдещото поколение там е приоритет на държавата.

 

 

Но пък всички майки, които нямат средства и живеят под социалния минимум получават добро подпомагане от същите тези служби в държавата. Мъжете там наистина са мъничко в „немилост“, защото тази, която дава живот, е на пиедестал. И нацията се възпроизвежда наистина. Все по-често се срещат многодетни семейства, особено в по-малките населени места. И тези семейство се ползват с всеобщо уважение и респект.

 

 

 

 

 

Но ето как работи здравната система в скандинавската страна в доболничната  помощ:

Като пациент, задължително се регистрираш през мобилно приложение. През него си запазваш час за преглед при личния ти лекар. Но не само, може и при друг, ако по това време лекарят ти е в отпуск, или просто не е на работа по това време. Всеки друг личен лекар, който е на смяна, би могъл да поеме прегледа ти. Ако той прецени, те изпраща на специалист, който може и да не е в този град. Най-често специалистите се намират в големи болници, където в отделни крила са разположени поликлиниките.

 

 

Такива болници, каквито в България, за съжаление няма, освен някои частни. През отворени и за пациента чатове, онлайн, лекарите си комуникират за твоето състояние и за предписанията в твоя лична страница, която ти също си виждаш. Там са отбелязани всички медицински дейности и консултации, които са извършени за теб. Когато отиваш на преглед действително плащаш такса, с изключение на децата до 16 години, инвалиди, военни и други специални професии. Таксата, която плащаш, е около 200 норвежки крони, или около 40 български лева.

 

 

Но това не е до безкрайност.

В случай, че таксите, които си давал за лекари надминат лимита от 2400 крони годишно, ти се отваря специална безплатна карта. След това вече всичко ти е без пари, колкото и прегледи да направиш и лекари да посетиш. Сметките ти от платени такси също се отварят през приложението и намират място в личната ти страница и ти можеш да ги следиш. В случай, че си надплатил, парите ти се връщат. За това, че ти заплащат пътя до болничното заведение вече ви казах.

 

 

Пристигайки там, се регистрираш на електронно устройство още на входа. След като си вече там лекарят, при който имаш преглед, сам излиза и те посреща – вежливо и добронамерено, с цялото си внимание, което може да даде човек. И с цялото спокойствие, което е гарантирано от системата на здравеопазване и заплащане на труда. Ако си закъснял, лекарят ти звъни на личния телефон, за да види дали ще дойдеш.

 

 

Влизайки при специалиста, също получаваш всякаква информация за твоя проблем. Той не мълчи, обикновено обича да обяснява всичко, което прави с теб и да те пита дали си съгласен. Ако е необходимо вика колеги, за да се консултира. Към болниците има хотели, в които всеки може да остане, в случай, че прегледите ти трябва да продължат и на другия ден. Разходите за хотела също се поемат от държавата.

 

 

Не съм чула в тази държава да има бити лекари. Инциденти с болни сигурно стават и там, но хората не се обвиняват настървено и дори не си разменят гневни думи. Всеки гледа да си свърши добре работата.

 

 

И още – няма как да умреш на регистратурата на болницата, докато ти снемат личните данни. Това е просто абсурдно!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наша сънародничка роди прекрасно момиченце на летище в Англия
Next: Затворник прегръща куче, но каквото се случи, когато си взеха довиждане, разтупка сърцето ми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.