Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Държавата дава до 1200 лв. на месец, за да върне българите от чужбина
  • Новини

Държавата дава до 1200 лв. на месец, за да върне българите от чужбина

Иван Димитров Пешев май 10, 2022
gchuujbjb.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Общо 10 милиона лева или с 5 милиона повече ще отдели социалното министерство по програма EURES, като целта е да се стимулира завръщането на българи от чужбина. Идеята е да се изработи нов стимулиращ пакет за завръщане на мигрирали българи.

Пакетите от услуги ще включват поемане на разходите за наем, за детегледачи до записване на децата в ясла или градина, както и финансови стимули за работа в области с ниско възнаграждение, като държавата ще отпуска на семействата за тези услуги до 1200 лв. месечно в рамките на една година.

Няма да има ограничение по отношение на това дали нашенците сами са намерили работа или чрез програма на МТСП, необходимо е само да покажат документ-трудов договор, както и да докажат, че се завръщат от чужбина и да не са на повече от 54 години. От януари 2020 година младите семейства ще могат да се възползват от този пакет, като първият кариерен форум ще е във Виена на 27 февруари. Програмата ще обхване общо около 350 семейства,пише burgas24.bg

15 милиона лева от Оперативна програма развитие на човешките ресурси пък ще насочи държавата от началото на 2020 година за „Детски кътове“. Това е допълнителна социална придобивка за работещи семейства с пари от държавата, заяви също така зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова по време на семинар в Боровец. Услугата ще е почасова, до 4 часа, не целодневна.

Новата схема за семейства с малки деца е предвидена за големите градове, където има недостиг на детски ясли и градини, и това пречи на пълноценната реализация на член от семейството. За детските градини на работното място-работодателите ще кандидатстват по проект за финансиране от 50 до 150 хиляди лева. Изискване е детегледачките да се наемат от бюрата по труда, разясни Русинова.

„Ще дадем възможност на един работодател да обособи средства, да се обособи помещение и да се организира кът за гледане на децата на служители“, добави тя. Средствата са предвидени да стигнат за около 200 предприятия-фирми, без значение дали са частни или държавни.

Около 2000 души пък ще намерят работа като детегледачи. Държавата ще поеме заплатите на детегледачите (средна брутна за сектор социални дейности работна заплата), като няма да има ограничение във възрастта, разясниха още от социалното министерство. Ако са в близост, ще могат да се обединят няколко фирми и да наемат помещение, което да ползват заедно, разясниха още експертите.

Източник: https://infoburgas.com/

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кличко: Не вярвате, но Русия може да нападне България
Next: Арестович: Краят на Путин е близо, изплашен е до смърт

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.