Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Държавата погна Динко, ще му вземат ли лиценза? Само един от камионите му минал ГТП
  • Новини

Държавата погна Динко, ще му вземат ли лиценза? Само един от камионите му минал ГТП

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
dtyjdtrjtrhrthtrh.png

Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ започна пълна проверка на фирма „Бозав“ ЕООД, чийто едноличен собственик е колоритният ямболски бизнесмен Динко Вълев, нашумял с участието си във „ВИП Брадър“. До проверката се стига, след като негов камион вчера предизвика тежка катастрофа на магистрала „Тракия“.

Заради спукана предна гума натовареният със скрап, ТИР скъса мантинелите, блъсна 3 коли в платното за насрещно движение и се преобърна. При инцидента пострадаха четирима души, а магистралата остана затворена в продължение на над 14 часа.

Инспекцията се извършва по разпореждане на министъра на транспорта Георги Гвоздейков, който е изискал и цялостен анализ на дейността и ефективността на ИА „Автомобилна администрация“, съобщиха от пресцентъра на Министерство на транспорта.

При първоначалната проверка бе установено, че катастрофиралият камион е вписан в лиценза на фирма „Логтранс БГ“ ЕООД, регистрирана в бургаското село Равда с управител Данаил Иванов. Към лиценза са вписани общо 12 товарни автомобили. Катастрофиралият камион с регистрационен номер А1256НН е с изтекъл технически преглед на 10 април 2023 г. Установен е и още един камион на фирмата с номер А6687НК, който също е с изтекъл технически преглед, при това преди повече от година – на 9 март 2022 г.

В последствие е констатирано, че камионът, причинил тежката катастрофа на магистралата вчера, е продаден през месец декември 2022 г. от „Логтранс БГ“ ЕООД на фирма „Бозав“ ЕООД. Фирмата от Равда обаче не е изпълнила законовото си задължение в 30-дневен срок да отпише превозното средство от своя лиценз, за което ще бъде санкционирана. По тази причина незабавно е разпоредена комплексна проверка на цялостната дейност и на превозвача „Логтранс БГ“ ЕООД.

Фирмата на Вълев – „Бозав“ ЕООД, притежава лиценз за вътрешни товарни превози № 11532, издаден на 5 март 2021 г. Към лиценза са вписани 4 товарни автомобила, от които само един има валиден технически преглед. Същият превозвач притежава още 5 МПС-та, които са регистрирани като пътна помощ, от които 3 нямат валиден технически преглед.

Превозвачът не е включил съответния камион в притежавания от нея лиценз, което съгласно законодателството се класифицира като нерегламентиран превоз и следва да бъдат наложени санкции, допълват от транспортното ведомство.

За последните две години фирмата на Динко Вълев е санкционирана общо 6 пъти, като при 4 от случаите е констатирано извършването на нерегламентиран превоз на товари, а другите два са за претоварване и за непокрит товар.

В хода на проверката е установено, че „Бозав“ ЕООД е с изтекла финансова стабилност на 18 февруари 2022 г. За това нарушение ще бъде съставен акт и ще бъде наложена принудителна административна мярка – временно спиране дейността на превозвача с отнемане на заверените копия към лиценза, до отстраняване на тази нередност.

След приключване на комплексните проверки ще бъдат предприети всички необходими действия, съгласно законовите правомощия на агенцията, за санкциониране на отговорните юридически и длъжностни лица. Тепърва проверка ще бъде разпоредена и от НАП, тъй като има предположения за нерегламентирани финансови потоци.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина най-извесният български актьор след Стефан Данаилов
Next: Изключително тъжно. Сбогуваме се с големия актьор Димитър Герасимов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.