Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Държавата продава апартаменти по 3000 лева! Вижте какви са условията, за да се сдобиете с такъв
  • Новини

Държавата продава апартаменти по 3000 лева! Вижте какви са условията, за да се сдобиете с такъв

Иван Димитров Пешев април 30, 2022
srrerededecc.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Министерството на отбраната (МО) се опитва да продаде 13 стари ведомствени апартамента в град Средец.

Площта на жилищата варира от 43 до 75 кв. м., а цените са скромни – от 2825 до 5739 лв.

Апартаментите в момента нямат наематели. Те са в девет военни блока в града и са построени между 1953 и 1963 г., става ясно от Решение на министъра на отбраната Красимир Каракачанов от 20 юни т.г., публикувано на сайта на ведомството.

Военните се опитват да се освободят от жилища и гаражи и в други населени места, в които според документа вече няма структури на МО и Българската армия – в Търговище, Елхово, Болярово, Добрич, Чирпан, Ардино, Крумовград, Момчилград, Димитровград, Любимец, Симеоновград.

По правило кандидат-купувачи могат да бъдат настоящи и бивши служители в Министерството на отбраната и Българската армия.

Процедурата по продажбите е вече пред приключване.Справка на „Флагман” с Протокола на съответната комисия показва, че за 5 от 13-те жилища в Средец не са се явили кандидати въпреки ниските цени.Някои апартаменти обаче са привлекли внимание и имат по трима мераклии, а за едно дори са четирима.

Източник от Министерството коментира пред „Флагман”, че някои от жилищата са в доста лошо състояние – без врати, дюшемета и т.н.Военните блокове се намират в западната жилищна зона на град Средец. Те са ниски – 2 и 3-етажни постройки. Някои са във видимо лошо състояние.

Класирането на кандидат-купувачите става според осем групи, в които те са разделени по определени условия. В първата група – с най-голям приоритет, са заварени наематели, отговарящи на съответни критерии.При кандидатите, които са от една група, предимство имат тези с повече прослужени години.

За най-евтините жилища в Средец мераклии няма, както се вижда от протокола. За най-скъпото – от 5739 лв., се е явил един.

Най-апетитен се е оказал ап. 4 във военен блок №19, който е триетажен и е построен през 1963 г. Площта на жилището е 43,45 кв. м., а цената му е 3990 лв. За него има цели четирима кандидати.За друг апартамент в бл. 19 пък са трима. Там цената за същата площ е 4127 лв.

Всеки бивш или настоящ военен може да кандидатства за всички обявени за продажба жилища в цялата страна. Накрая обаче той може да придобие само едно от тях. Ако е класиран на първо място за няколко позиции, той трябва да посочи кое жилище предпочита и да се откаже от останалите.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Телефоните на топ-баровците пламнаха, горят покрай Путин! САЩ току-що нанесоха унизителния си удар
Next: Тесла за пенсионерите. По-малко пари от юли

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.