Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Държавата раздава по 230 лева: Радостна новина за над 300 хиляди семейства
  • Новини

Държавата раздава по 230 лева: Радостна новина за над 300 хиляди семейства

Иван Димитров Пешев януари 24, 2024
sdjvjfdvfgdbgjggfkdhdgfbgf.png

Средствата, получени в държавния бюджет от „Лукойл“ заради използването на руски нефт ще бъдат раздадени на най-бедните. Така над 300 хиляди семейства с ниски доходи ще получат средно по 230 лева еднократна помощ. Първоначалната идея беше с тези пари от „Лукойл“ да се намалят цените на горивата с между 1 лев и 70 стотинки.

Вместо намаление на цената на горивата, еднократна помощ ще получат семействата с доход на човек под минималната заплата.

От социалното министерство съобщиха, че средствата ще бъдат изплатени от Агенцията за социално подпомагане по служебен път на семейства, които в периода от 1 декември 2023 г. до 29 февруари 2024 г. получават месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст.

Министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов обяви, че механизмът на социалното министерство е бил максимално улеснен:

„Така, че няма да има нужда тези уязвими групи, които са маркирани от колегите, няма нужда да подават допълнителни документи, така че ще може лесно тази помощ да стигне до тях.“

Не е ясно кога ще започне изплащането на сумите, но крайната дата е 30 юни. Министърът не отговори на въпрос как точно е избрана групата, която да бъде подпомагана.

Адриан Николов, старши икономист в ИПИ: „Малко е странен избрания подход и то прехода към социална помощ и то финансиране на семейства с деца. От една страна е много похвално това, че социалното министерство се опитва да въвежда някакъв критерии, а не както беше преди и когато беше намалена цената на горивата за всички потребители, но е доста странно избрана таргет групата, не е ясно точно как е взето решението, че семействата с деца имат нужда от точно такава отстъпка.“

Според икономиста, помощта би трябвало да е целева:

„Би било много логично да се насочат към хора, които пътуват от едно място до друго за работа, разбира се отново с доходни критерии както се прави сега. Не е ясно дали всяко семейство което има деца се нуждае от пари за превоз за да ги вози до детска градина или до училище.“

Първоначалната идея на управляващите при приемане на текстовете в закона, беше събраните пари от „Лукойл“ изчислени на базата на спечелените от дружеството пари заради използването на по-евтиния руски нефт, да отидат за намаление на цените на горивата. За това най-много настояваха от ГЕРБ-СДС.

В момента най-масовият тип бензин А-95 се продава средно за 2,60 лева, дизелът за 2,65 лева. Справка показва, че за последните шест години бензинът е бил най-евтин през 2021 година абсолютен пик е постигнат през 2023 г. Дизелът винаги е на по-високи цени заради спецификата на производството му у нас, пише БНТ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как се развиваше България по времето на Османската империя
Next: Сиромашка баница без кори: Мама я правеше, като бяхме малки, а сега аз я правя на моите деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.