Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Държавна фирма обяви 2300 лева заплата, търси много хора
  • Новини

Държавна фирма обяви 2300 лева заплата, търси много хора

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
gsdfhrrherherh.png

Булфото

От началото на април работните заплати на всички работещи в заводите 3 и 4 на оръжейното предприятие „Арсенал“ АД в Казанлък ще бъдат увеличени с допълнителен месечен стимул в размер на 200 лева, потвърдиха за БТА от ръководството на дружеството.

С това работната заплата в тези заводи ще достигне размер от 2250 до 2300 лева. От април се променя и допълнителният целеви стимул за новоназначени работници, специалисти и ръководители в заводите 3 и 4.

Стимулът ще се изплаща текущо и по нов ред и начин. Всеки новоназначен работник в тези два завода на фирмата ще получава целеви стимул в размер на 200 лева след първия месец на работа. След втория месец сумата ще бъде 300 лева, след третия – 400 лева, след четвъртия – 500, а след петия – 600 лева.

Тези стимули ще се изплащат на всеки новопостъпил кадър в тези заводи, независимо от образованието му. Сумите са в чист размер и ще бъдат начислявани в личния фиш на всеки служител заедно с неговата работна заплата. Няма промяна в размера и начина на изплащане на допълнителните стимули в останалите заводи на дружеството.

Въведен ще бъде и нов вид плащане за новопостъпили работници, специалисти, служители и ръководители от области извън Стара Загора. За тях ръководството предвижда изплащане на сумата от 250 лева месечно за покриване на разходи за наем, като за семейства тази сума ще бъде 500 лева. Целта е привличането на работници и специалисти от други населени места в страната, коментират от дружеството.

Работните заплати в казанлъшката оръжейница бяха увеличени пет пъти през изминалата 2022 година, а общото увеличени достигна 63 на сто спрямо предходната 2021 година.

Според ръководството на дружеството по този начин средната работна заплата в „Арсенал“ АД става най-високата в областта и изпреварва всички работни заплати в страната в сектор „Машиностроене“, както и в други сектори.

Бяха въведени и допълнителни стимули за работещите в дружеството. Сред тях са ежемесечно изплащане на средства за отдалеченост на пътуващите от Стара Загора, Гурково и Николаево до заводите в Казанлък и Мъглиж.

След пето увеличение за годината, средната заплата в „Арсенал“ надхвърля 2000 лева

Въведени бяха и еднократни бонуси за новопостъпили, а ваучерите за храна бяха увеличени от 80 на 200 лева месечно, а за Великден, Коледа и за фирмения празник на дружеството тези ваучери се изплащат в двоен размер. Фирмата осигури и безплатен транспорт за пътуващите от община Стара Загора.

В сферата на социалната политика служителите на „Арсенал“ АД ползват столово хранене, безплатни почивки на море в хотелския комплекс на дружеството и други. Дружеството предлага още услугите на фирмена детска градина за децата на работещите, детско-юношески футболен клуб, както и други придобивки.

Основната цел на ръководството на „Арсенал“ АД и „Арсенал – 2000“ АД е служителите да имат достатъчно добри доходи, за да бъдат спокойни за себе си и за своите семейства, подчертават от дружеството.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гала уволнява наред
Next: До оградата ни стоеше стара количка. Приближих се и видях, че са ни подхвърлили бебе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.