Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъщерята на Мира Добрева разказа как е майка ѝ и какво се е случило с нея, за да се стигне до спешна операция
  • Новини

Дъщерята на Мира Добрева разказа как е майка ѝ и какво се е случило с нея, за да се стигне до спешна операция

Иван Димитров Пешев септември 20, 2023
fdsgdfhfghfdghgf.png

Новината за спешната операция на Мира Добрева в Пирогов трогна България. Тя беше поставена в изкуствена кома, а хората не спираха да ѝ изпращат пожелания и да се интересуват от състоянието ѝ. Разбрахме, че операцията е минала добре и започва да се възстановява. Сега дъщеря ѝ Лора разказва подробности за случилото се.

Мира вече е извън опасност за живота, препятствията са били много, но майка ѝ е герой

Пълното възстановяване на Добрева се оказва, че ще отнеме време, но лекарите от „Пирогов“ са свършили страхотна работа. Но какво е станало? На 3 септември изкачват Рилските езера семейно.

Но два часа след като се прибират, въздухът на Мира Добрева почти спира. Тя развива остър перитонит, приемат я в Пирогов и ѝ правят спешна операция на корема. Тя е успешна, но се появяват други усложнения и съпътстващи инфекции. Стига се до момент, в който не може да диша сама и влиза в реанимацията.

:Тук е редно отново да кажа, че през цялото време тя бе под зорките наблюдения на невероятните професионалисти в “Пирогов” – и сме безкрайно благодарни за това, че те се грижеха за нея денонощно, и въпреки пречките и усложненията се пребориха за нейния живот.“, казва Лора пред 24 часа.

 

Късмет е, че са били вкъщи, защото Мира е била доста близо до фатален изход, ако не на минути, то часове

Лора не може да спре да мисли какво е щяло да стане, ако е станало малко по-горе, високо в планината. Доверили са се на лекарите, защото от първия миг са усетили добрата им преценка и високата им квалификация.

„Всъщност истината е, че ако не ни бяха казали те, че мама трябва да бъде оперирана по спешност, дори нямаше да си го помислим. Тя никога не се е оплаквала от проблеми със стомаха – през ума не ни е минавало, че това може да се случи.“

Лора призовава хората да обръщат внимание на здравето си навреме, за да не се стига до подобни ситуации при тях

Ако всичко върви по план, в края на седмицата Мира ще се прибере у дома, но семейството е предпазливо и не бърза да се радва. Много хора са попитали дали семейството има нужда от някаква помощ, но няма нужда. Единственото, което трябва сега е Мира да си почива и да е спокойна.

Лора няма търпение да започнат пак да си говорят сутрин с кафето, да разхождат кучетата си заедно, да пият кафе в квартала и да си говорят по женски. Тя много обича, когато майка ѝ я изпраща до офиса преди работа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разбра се какви са ги свършили аверите на 18-г. Светльо ден преди фаталния грабеж в София
Next: Поклон: Почина издателят – легенда Тошо Тошев

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.