Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъщерята на Невена Коканова: Шокирана съм от архива на мама
  • Новини

Дъщерята на Невена Коканова: Шокирана съм от архива на мама

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
sdfbfdsbdfjhgfjgfkhj.png

Само сцена от филм е любовта й с Раде Маркович, казва Теодора Шарланджиева


„Гледам само като на сцена от филм целувката между майка ми и Раде Маркович. Тя никога не говори с мен за тях двамата“.

Така дъщерята на голямата Невена Коканова – Теодора, отклони въпроса дали вярва, че любовта между майка й и Раде Маркович е била изпепеляващо силна.

Вчера Шарланджиева и журналистът Георги Тошев представиха книгата „Години любов“, която е втора книга за актрисата от продуцента.

„Бях в шок, когато отново се сблъсках с архива от снимки и спомени на майка ми.

Не съм го отваряла 20 години. Преминах със сълзи на очи през живота й. Намерих писъмца до мен, в които тя говори за живота й преди мен и след мен“, сподели Шарланджиева.

Осиновената дъщеря на актрисата каза и че много ревнувала майка си от хорската любов.

„Но никога не съм се чувствала лишена от грижата й. Когато имаше представления в провинцията, си тръгваше за София, идваше по нощите само и само да ме изпрати на училище“, откровена е Теодора, която малко помни баща си – режисьора Любомир Шарланджиев.

На представянето бе и внукът на Невена – 14-годишният Калоян Добрев, който също иска да стане артист като баба си. „Гордея се с нея. Щастлив съм и от факта, че аз открих паметната й плоча, която поставиха в село Чомаковци. Баба е била велика жена“, сподели симпатичното момче.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Не давам на пушещата си свекърва да държи бебето, без да се изкъпе и преоблече преди това! Съдете ме, ако искате
Next: Важна новина за шофьорите: Задава се ново правило

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.