Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъщерята на Петър Стоянов се омъжи тайно за милионер
  • Новини

Дъщерята на Петър Стоянов се омъжи тайно за милионер

Иван Димитров Пешев септември 16, 2023
heasltastkast.png

 

Теофана Стоянова – дъщерята на бившия президент Петър Стоянов, преди дни е минала под венчилото. 33-годишната Фани се е омъжила на тайна церемония в Женева, където от години живее, съобщава в последния си брой в. „Ретро“.

Родителите й и по-големият й брат Стефан са били сред важните гости. Тържеството е преминало в най-тесен семеен и приятелски кръг в елитен хотел.

Зетят на бившия държавен глава е родом от Мароко, но от дълги години също живее в Женева. Името му е Марван Сенхаджи и е израснал в един от най-красивите градове в света – Казабланка. Той е завършил престижния Женевски университет. Първата му магистърска специалност оттам е по фармация, а след това е взел диплома и за магистър в сферата на маркетинга и мениджмънта.

Съпругът на Теофана е основател и собственик на голяма медицинска компания на територията на Женева. Бизнесът му се занимава с консултации и диагностика, насочени към клиники, болници и фармацевтични фирми.

 

Съпругът на президентската щерка – мароканеца Марван

 

Фани е млада дама със стил и вкус

Не е ясно откога датира връзката на преуспелия чужденец с президентската щерка Теофана.

Откакто е емигрирала в чужбина, тя страни от светските среди и не публикува никакви подробности от личния си живот в социалните мрежи. Фани, която е наследила афинитета си към изискания и аристократичен стил от своята майка Антонина, определяна за най- класната първа дама в българската история, е била нетрадиционна булка

В най-щастливия си ден тя не носела типична булчинска рокля, а изчистен бял гащеризон, съчетан със сандали на висок ток.

Младоженецът е бил в контраст с нейната снежна визия и заложил на черен , костюм, бяла риза u тъмносиня вратовръзка. Единственият булчински аксесоар на Теофана бил букетът й от рози.

 

Теофана Стоянова вече е прибавила към името си и новата фамилия Сенхаджи

След сключването на бракаq щерката на Петър Стоянов е добавила фамилията на съпруга си с тире към своята. Тя вече се представя като Теофана Стоянова-Сенхаджи. Освен с богат съпруг, наскоро наследницата на бившия държавен глава се е сдобила и с нов пост.

Макар да може да си позволи да не работи, амбициозната Фани е постигнала нов връх в кариерата си. Тя вече е мениджър в една от най-големите женевски компании за управление на различни фондове.

Също като своите родители тя е завършила право, макар като малка е искала да става актриса. За ученическите си години Фани споделя, че не се е ползвала със специално отношение, защото в Международното училище в Женева учели и други деца на известни родители. Пое едно време дори е споделяла уроци с племенницата на Саддам Хюсеин, а на дипломирането й реч произнесъл Майкъл Дъглас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важни промени в Закона за етажната собственост, всеки собственик на имот трябва да ги знае
Next: Пенсионерите ликуват след тази новина, какво се случва с парите им

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.