Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дъщерята на Стоичков ще бъде новият директор на Българската професионална футболна лига
  • Новини

Дъщерята на Стоичков ще бъде новият директор на Българската професионална футболна лига

Иван Димитров Пешев септември 11, 2022
stosicmiaka.jpg

Снимка Булфото, архив

Михаела Стоичкова става директор на Професионалната футболна лига. Дъщерята на Христо Стоичков ще отговаря за комуникациите и стратегическите международни взаимоотношения.

Тя ще отговаря за комуникациите и стратегическите международни взаимоотношения и поема позицията след отправена покана от президента на организацията Атанас Караиванов, предава БТА. Официално ще встъпи в длъжност през следващата седмица.

„Моята мисия е да върнем възприятията върху българския футбол като ценност, а не като цена. Израснала и възпитана съм с визия, която искам отново да бъде важна за българските играчи, отбори и фенове.

Не изпускай тези оферти:

Избрах да поема тази нова роля след дълъг размисъл, но не за да гледам в миналото, а за да стимулираме заедно с екипа ми това, което цяла България копнее да види в бъдещето. Зарядът е огромен, мотивирани сме да осъществим реална промяна и развитие на облика на българския футбол. Еволюцията на спорта започва първо от нас самите – нашето поведение и примера, който даваме и налагаме като стандарти“, заяви Стоичкова.

„Ще работя върху създаването на значително по-добри условия и възможности за българските клубове и футболисти. Имала съм честта да наблюдавам огромен брой футболни организации по света и да изградя отношения, които искам да предам на българския стадион.

Ангажирам пълния си капацитет, за да съм сигурна, че ще надградим цялостно доверието в българските футболисти. Всички международни контакти, които съм отглеждала с години, ще бъдат впрегнати в помощ за създаването и стимулирането на ново поколение български футбол. Изграждането на устойчив бранд на спорта на международно ниво е приоритет, за който ще изисквам пълно сътрудничество от българските отбори и регионалните общности.

Важно е да създаваме много повече събития и интерес към тях, да привличаме чуждестранно присъствие от международни отбори, които да мотивират както децата, така и българските футболисти.

Да ангажираме много повече футболните общности в социални дейности и дисциплина, за да върнем отговорността на българските футболисти не просто към феновете им, но и към отпечатъкът, който се оставя върху съзнанията на децата и широката публика. Ще работим и за подсигуряването на допълнително финансиране, отредено само за развитието на млади таланти, за да сме сигурни, че децата с хъс и способности няма да загубят мотивация заради недостиг на ресурси и качествена среда.

Любовта и еуфорията по футбола не са изгубени – те ще бъдат събудени и изпратени на тренировки на терен. Много тренировки. Заставам зад тази заявка с името си“, се казва още в обръщението на дъщерята на легендата Христо Стоичков.

„Благодаря на Михаела Стоичкова, че прие поканата да се присъедини към новия екип на Българската професионална футболна лига (БПФЛ) и да поеме отговорността да бъде основен двигател на всички бъдещи предизвикателства!

Убеден съм, че солидният международен опит в бизнес среди, който притежава, енергията, с която зарежда всички, персоналната разпознаваемост и желанието да се свърже с футбола, ще вдъхновят нашите клубове и всички фенове на най-популярната игра в света.

Споделям виждането, че Михаела ще ентусиазира и нас, като концентрира повече интерес и доверие към организацията. В същото време съзнавам отговорността и тежестта на ангажимента, който поема, като ѝ обещавам пълната си подкрепа!“, изтъкна президентът на организацията на професионалните клубове Атанас Караиванов.

От ръководството на Българската професионална футболна лига допълниха, че екипът на Михаела Стоичкова работи по създаването на дългосрочен план за развитие, който ще бъде представен подробно в рамките на следващия месец.

Започната е работа по създаването на изцяло нова визия на Лигата, привличането на първата вълна от международни партньори и широкообхватна маркетинг стратегия.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за пенсионерите! Така ще се увеличат парите им от 1 октомври – ТАБЛИЦА
Next: Оглушителен тътен отекна в сърцето на София! Огън от небето в Борисовата градина!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.