Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо и внучка играха страхотно в Стани Богат и оставиха Михаил Билалов без думи
  • Новини

Дядо и внучка играха страхотно в Стани Богат и оставиха Михаил Билалов без думи

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
adssdfgdgdgerg.png

Блестяща игра в „Стани Богат“ показаха младата дама от столичната Испанска гимназия Ава Шварц и дядо й Пламен Герасимов.

В малкото си свободно време Ава призна, че обича да свири на пиано и китара, да играе тенис и баскетбол.

А когато пътуват със семейния кемпер, не спира да пее.

Двамата с дядо й ходят редовно и на театър.

Ава и Пламен поискаха стартираха ударно, но на въпроса за 1000 лева поискаха помощ от публиката.

С какво в Османската империя са се занимавали терджуманите, бе въпроса, като възможностите бяха отглеждане на соколи, преводи, търговия с добитък и дърворезба.

Публиката даде 50 процента за „преводи“ и позна.

На въпрос за 1500 лева пък – В кой днешен американски щат се намира Сейнт Аугустин, най-старият град в САЩ, основан от испанците през 1565 година, дядото правилно заложи на Флорида, като изключи Тексас, Калифорния и Невада.

Впоследствие и неговата внучка бе на ниво на въпроса за 2000 лева – Какъв обект е „Сърцето на океана“ от култовия филм „Титаник“ – картина, кораб, пръстен и колие.

Ана не се поколеба и отгатна, че става въпрос за „пръстен“.

Последва нейна втора страхотна изява.

Какъв тип химична връзка се осъществява чрез обща електронна двойка между два атома, беше въпросът за 3000 лева – йонна, метална, ковалентна и водородна.

И Ана посочи верния отговор „ковалентна“.

Двамата играчи обаче приключиха участието си на следващия въпрос за 5000 лева.

С кой творец през 1945 година Уолт Дисни започва работа по анимацията „Дестино“, но тя се реализира 58 години по-късно, попита ги Билалов.

Възможните отговори бяха Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Франк Лойд Райт и Анди Уорхол.

След като поискаха жокер 50 на 50, дядо Пламен бе убеден, че това е Франк Райт, но сбърка, тъй като верният отговор е Дали.

Така двамата си тръгнаха с 3000 лева.

Преди тях пък съпругът на Мария Игнатова показа дъщеря си от първия брак.

Чаровната Ана се появи в студиото на „Стани Богат“, за да подкрепи баща си Ивайло Нойзи Цветков и братовчед си Христо Евтимов.

Ана каза, че е на 14 години и учи във френския лицей „Виктор Юго“.

С нея бяха леля й Биляна, която е сестра на Нойзи, и нейния мъж и баща на Христо.

„Когато избраха сина ми, той реши, че ще отиде по мъжки с вуйчо си в тази игра и ние се съгласихме, защото двамата са страхотен тандем“, отговори Биляна на въпроса на Михаил Билялов по бТВ защо тя или мъжът й не са на стола до Ицо.

Христо Евтимов е на 13 години и учи в седми клас в 20-о Основно училище в София.

Призна, че обича да гледа спорт, да е с приятелите си и да обсъжда Формула 1 с вуйчо си.

Той се справи безупречно с първите въпроси, като поиска и малка подкрепа за два от тях от известния си роднина.

Първият сериозен тест за двамата дойде за 1000 лева.

Въпросът беше: Поради каква причина корейска поп група BTS обяви прекратяване на дейността си до 2025 година, като опциите бяха творчески различия, излизане в майчинство, постъпване в казармата и съдебни дела с продуцента.

Ицо изобщо не се затрудни, тъй като знаеше, че казармата в тази държава е задължителна.

Последва въпрос за 1500 лева – Названието на кое модно издание е вдъхновено от името на място за провеждане на ядрени опити, с евентуални отговори цайси, бикини, фланелка, минижуп.

Тук вуйчо Нойзи взе нещата в свои ръце, след като реши да прекъсне в зародиш разсъжденията на племенника си, и заложи правилно на „бикини“.

На въпрос за 2000 лева вече се наложи играчите да използват първия си жокер.

Коя гъба е наричана още змийска конска или самодивска, попита ги Михаил Билалов, като възможностите бяха мухоморка, сърнела, печурка и манатарка.

Двамата поискаха помощ от публиката и след като тя даде 56 процента за сърнела, продължиха напред.

Устремът и увереността на Ицо и Ивайло обаче бяха спряни от гонга за края на предаването преди деветия въпрос, след като младежът реши да заключат втора сигурна сума.

Те обаче ще могат да увеличат печалбата си от 2000 лева в четвъртък.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Земята ври под Симитли: Нови трусове, серията не спира
Next: На тази бензиностанция горивото направо си е без пари, а по морето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.