Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо и внучка играха страхотно в Стани Богат и оставиха Михаил Билалов без думи
  • Новини

Дядо и внучка играха страхотно в Стани Богат и оставиха Михаил Билалов без думи

Иван Димитров Пешев септември 7, 2023
adssdfgdgdgerg.png

Блестяща игра в „Стани Богат“ показаха младата дама от столичната Испанска гимназия Ава Шварц и дядо й Пламен Герасимов.

В малкото си свободно време Ава призна, че обича да свири на пиано и китара, да играе тенис и баскетбол.

А когато пътуват със семейния кемпер, не спира да пее.

Двамата с дядо й ходят редовно и на театър.

Ава и Пламен поискаха стартираха ударно, но на въпроса за 1000 лева поискаха помощ от публиката.

С какво в Османската империя са се занимавали терджуманите, бе въпроса, като възможностите бяха отглеждане на соколи, преводи, търговия с добитък и дърворезба.

Публиката даде 50 процента за „преводи“ и позна.

На въпрос за 1500 лева пък – В кой днешен американски щат се намира Сейнт Аугустин, най-старият град в САЩ, основан от испанците през 1565 година, дядото правилно заложи на Флорида, като изключи Тексас, Калифорния и Невада.

Впоследствие и неговата внучка бе на ниво на въпроса за 2000 лева – Какъв обект е „Сърцето на океана“ от култовия филм „Титаник“ – картина, кораб, пръстен и колие.

Ана не се поколеба и отгатна, че става въпрос за „пръстен“.

Последва нейна втора страхотна изява.

Какъв тип химична връзка се осъществява чрез обща електронна двойка между два атома, беше въпросът за 3000 лева – йонна, метална, ковалентна и водородна.

И Ана посочи верния отговор „ковалентна“.

Двамата играчи обаче приключиха участието си на следващия въпрос за 5000 лева.

С кой творец през 1945 година Уолт Дисни започва работа по анимацията „Дестино“, но тя се реализира 58 години по-късно, попита ги Билалов.

Възможните отговори бяха Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Франк Лойд Райт и Анди Уорхол.

След като поискаха жокер 50 на 50, дядо Пламен бе убеден, че това е Франк Райт, но сбърка, тъй като верният отговор е Дали.

Така двамата си тръгнаха с 3000 лева.

Преди тях пък съпругът на Мария Игнатова показа дъщеря си от първия брак.

Чаровната Ана се появи в студиото на „Стани Богат“, за да подкрепи баща си Ивайло Нойзи Цветков и братовчед си Христо Евтимов.

Ана каза, че е на 14 години и учи във френския лицей „Виктор Юго“.

С нея бяха леля й Биляна, която е сестра на Нойзи, и нейния мъж и баща на Христо.

„Когато избраха сина ми, той реши, че ще отиде по мъжки с вуйчо си в тази игра и ние се съгласихме, защото двамата са страхотен тандем“, отговори Биляна на въпроса на Михаил Билялов по бТВ защо тя или мъжът й не са на стола до Ицо.

Христо Евтимов е на 13 години и учи в седми клас в 20-о Основно училище в София.

Призна, че обича да гледа спорт, да е с приятелите си и да обсъжда Формула 1 с вуйчо си.

Той се справи безупречно с първите въпроси, като поиска и малка подкрепа за два от тях от известния си роднина.

Първият сериозен тест за двамата дойде за 1000 лева.

Въпросът беше: Поради каква причина корейска поп група BTS обяви прекратяване на дейността си до 2025 година, като опциите бяха творчески различия, излизане в майчинство, постъпване в казармата и съдебни дела с продуцента.

Ицо изобщо не се затрудни, тъй като знаеше, че казармата в тази държава е задължителна.

Последва въпрос за 1500 лева – Названието на кое модно издание е вдъхновено от името на място за провеждане на ядрени опити, с евентуални отговори цайси, бикини, фланелка, минижуп.

Тук вуйчо Нойзи взе нещата в свои ръце, след като реши да прекъсне в зародиш разсъжденията на племенника си, и заложи правилно на „бикини“.

На въпрос за 2000 лева вече се наложи играчите да използват първия си жокер.

Коя гъба е наричана още змийска конска или самодивска, попита ги Михаил Билалов, като възможностите бяха мухоморка, сърнела, печурка и манатарка.

Двамата поискаха помощ от публиката и след като тя даде 56 процента за сърнела, продължиха напред.

Устремът и увереността на Ицо и Ивайло обаче бяха спряни от гонга за края на предаването преди деветия въпрос, след като младежът реши да заключат втора сигурна сума.

Те обаче ще могат да увеличат печалбата си от 2000 лева в четвъртък.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Земята ври под Симитли: Нови трусове, серията не спира
Next: На тази бензиностанция горивото направо си е без пари, а по морето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.