Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо Марин ни показа страхотен трик за отглеждане на домати в оранжерия от пластмасови бутилки
  • Новини

Дядо Марин ни показа страхотен трик за отглеждане на домати в оранжерия от пластмасови бутилки

Иван Димитров Пешев май 2, 2023
dedasdoasdiasodas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Целта на някои градинари е да произведат по-ранна продукция от зеленчуци. Така е и при нашия читател Марин Маринов. С технологията, която прилага в градината си, той получава реколта от домати с 40-45 дни по-рано от останалите.

За целта градинарят всяка пролет си прави оранжерия, която не е от полиетилен или стъкло, а от пластмасови бутилки. Използва шишета от минерална вода (галони), които са с обем около 20 литра, тъй като са по-твърди и издържат повече години, разказва iNFOBURGAS

Докато в полиетиленовите оранжерии се отглеждат предимно хибридни домати, които притежават висока раннозрелост, в създадената от мен оранжерия, могат да се засаждат различни сортове, разказва Марин Маринов.

Тук гъбните болести нападат растенията по-рядко, а освен това доматите за ранно производство може да се отглеждат без задължително разсадът да е пикиран.

Семената се сеят по-рано

Засяването на семена за производство на разсад се прави по-рано от обичайното време. По принцип Марин засажда доматите в градината на 1 април. Разсажда растения, когато са на 65-70-дневна възраст.

Така че ориентировъчно сеитбата се прави в средата на януари. Градинарят засява гъст разсад в сандъчета, а по-късно пикира растенията поединично в кофички. Грижите за разсада са едни и същи както при обикновеното производство.

Засаждане на 1 април

Засаждането се прави поединично, по едно растение на 7 см от от двете страни на всеки кол. Марин използва железни колове, тъй като са по-удобни и практични за технологията, която прилага. На всеки кол поставя по една бутилка с отрязано дъно, които се придържат с кабел, за да се регулират. Растенията се засаждат шахматно по схема 70 на 70 см.

От години градинарят засажда доматите на 1 април, а първите плодове бере към 25 юни.

Отначало засажда растенията на равна повърхност. Постепенно с окопаването загърля стъблото, което при нужда почиства от най-долните листа и оформя браздите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Йоан Стояновски: Време е да се разсекрети истината за Рачков и Веско Маринов
Next: Д-р Огнян Пелов: Забравете за хляба и яжте мазно и месо! Мои пациентки свалиха по 20 кг. за 7-8 месеца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.