Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо мислел, че е загубил всичко в пожара, но видял котката си. Реакцията му разплаква
  • Новини

Дядо мислел, че е загубил всичко в пожара, но видял котката си. Реакцията му разплаква

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
tqwtasgsgsdgr.jpg

Трагедия и щастие в един миг.

Турски пенсионер внезапно загубил дома си, където се надявал да прекара остатъка от годините си. Той се спасил като по чудо от пожара.

Според Daily Sabah експлозия в дома на 83-годишния Али Меше е предизвикала пожар, който оставил дома му в руини.

Въпреки това, в разгара на трагедията, любимият домашен любимец на Али успял да изпълзи изпод горящите развалини на къщата … котката му на име Блондинка.

Самият Али случайно е запалил пожара, когато се опитал да зареди с бензин нагревателя, който отоплява дървената му къща. Пропускът довел до факта, че първо пламна холът, а след това и цялата къща.

Съседи, забелязали огъня, веднага уведомили пожарната, която успяла да спаси навреме стареца, жена му, сина му и котката.

За възрастния мъж това била истинска трагедия, която лесно можела да му струва живота.

Али е късметлия. Той успял да излезе от горящата къща, но в резултат на този пожар загубил цялото си имущество. 13 от 14 кокошки загинали в пожара, а къщата се превърнала в купчина жарава.

Въпреки всичко

Дядото успял да се отърве с леки изгаряния. Впоследствие той бързо бил изписан от болницата. Но Али изпитал истинско облекчение, когато, мислейки, че е загубил всичко, видял котката си да изпълзява към него под горящите развалини.

Пожарникарите помогнали за спасяването на любимия му домашен любимец – единственото нещо, което му бил останало – след което той прегърнал котката, плачейки от сърце. Това е наистина невероятно трогателна снимка, която се разпространи в интернет с голяма скорост.

На емоционалните снимки Меше е заснет да прегръща изплашената си котка, докато пожарникарите оглеждат щетите. Меше се обляга на бастуна си, докато използва другата си ръка, за да държи котката си на гърдите си. И двамата не искат да се отделят един от друг.

 

Вълната от състрадание скоро достигнала турските власти, които не можели да останат безразлични към съдбата на Али Меш.

Те се разбрали да построят нова къща за 83-годишния мъж, а докато тече строителството, Али ще живее с дъщеря си.

Освен това социалният министър обещал да стартира кампания в помощ на Али Меше, благодарение на която животът му да се върне към това, което е бил преди трагедията.

 

Съгласете се, че е чудесно как когато в живота на този възрастен човек се случила истинска катастрофа, хора от цял ​​свят изразили подкрепата си и били готови да му окажат необходимата помощ.

Освен това всички са изключително щастливи, че котката му успяла да оцелее в пожара!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена се ядосва на караща бавно кола. Изведнъж вижда бележка на стъклото, която променя всичко
Next: Днес ни очакват силни гръмотевични бури, бъдете внимателни

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.