Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо мислел, че е загубил всичко в пожара, но видял котката си. Реакцията му разплаква
  • Новини

Дядо мислел, че е загубил всичко в пожара, но видял котката си. Реакцията му разплаква

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
tqwtasgsgsdgr.jpg

Трагедия и щастие в един миг.

Турски пенсионер внезапно загубил дома си, където се надявал да прекара остатъка от годините си. Той се спасил като по чудо от пожара.

Според Daily Sabah експлозия в дома на 83-годишния Али Меше е предизвикала пожар, който оставил дома му в руини.

Въпреки това, в разгара на трагедията, любимият домашен любимец на Али успял да изпълзи изпод горящите развалини на къщата … котката му на име Блондинка.

Самият Али случайно е запалил пожара, когато се опитал да зареди с бензин нагревателя, който отоплява дървената му къща. Пропускът довел до факта, че първо пламна холът, а след това и цялата къща.

Съседи, забелязали огъня, веднага уведомили пожарната, която успяла да спаси навреме стареца, жена му, сина му и котката.

За възрастния мъж това била истинска трагедия, която лесно можела да му струва живота.

Али е късметлия. Той успял да излезе от горящата къща, но в резултат на този пожар загубил цялото си имущество. 13 от 14 кокошки загинали в пожара, а къщата се превърнала в купчина жарава.

Въпреки всичко

Дядото успял да се отърве с леки изгаряния. Впоследствие той бързо бил изписан от болницата. Но Али изпитал истинско облекчение, когато, мислейки, че е загубил всичко, видял котката си да изпълзява към него под горящите развалини.

Пожарникарите помогнали за спасяването на любимия му домашен любимец – единственото нещо, което му бил останало – след което той прегърнал котката, плачейки от сърце. Това е наистина невероятно трогателна снимка, която се разпространи в интернет с голяма скорост.

На емоционалните снимки Меше е заснет да прегръща изплашената си котка, докато пожарникарите оглеждат щетите. Меше се обляга на бастуна си, докато използва другата си ръка, за да държи котката си на гърдите си. И двамата не искат да се отделят един от друг.

 

Вълната от състрадание скоро достигнала турските власти, които не можели да останат безразлични към съдбата на Али Меш.

Те се разбрали да построят нова къща за 83-годишния мъж, а докато тече строителството, Али ще живее с дъщеря си.

Освен това социалният министър обещал да стартира кампания в помощ на Али Меше, благодарение на която животът му да се върне към това, което е бил преди трагедията.

 

Съгласете се, че е чудесно как когато в живота на този възрастен човек се случила истинска катастрофа, хора от цял ​​свят изразили подкрепата си и били готови да му окажат необходимата помощ.

Освен това всички са изключително щастливи, че котката му успяла да оцелее в пожара!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена се ядосва на караща бавно кола. Изведнъж вижда бележка на стъклото, която променя всичко
Next: Днес ни очакват силни гръмотевични бури, бъдете внимателни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.