Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дядо Николай плюе по Запада, но вместо руски часовник, носи Ролекс
  • Новини

Дядо Николай плюе по Запада, но вместо руски часовник, носи Ролекс

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
dqdqdoasniasnksa.jpeg

Дядо Николай – пловдивският владика, направо ни шашна със словото си по случай Съединението. По-скоро разединение проповядваше светиня му, отколкото съединение.

Младите хора, учили и учещи на запад са инструмент на злото. Връщайки се у нас, те са готови да прилагат насила наученото с методите на Инквизицията. И това го казва точно човекът, прочул се със слабостта си към скъпите вещи и коли, произведени точно там, на Запад.

Едва ли патриархът носи „Ролекс“ на ръката си и се вози в последен модел западен автомобил, както прави това митрополит Николай.

Очевидно речта му крие препратки към управлението на харвардците, но в същото време означава и подадена ръка към управленците симеоновската правна школа.

Не изпускай тези оферти:

Или пък към онези, които са завършили обучението си на Изток. Самият дядо Николай е възпитаник на Московската духовна академия. Въобще Синодът на БПЦ тачи май Московската патриаршия повече от Вселенската, повече дори и от народа си.

Няма и как да бъде друго, след като немалка част от достолепните синодални старци с гордост и достойнство са служили на църквата, и на ДС. Затова и вярващи изразяват вярата си към Бога, без да вярват много на православните архиереи.

Вярващият православен християнин пали свещи и се моли Богу горещо, като игнорира тези, които ръководят църквата, защото за съжаление някои от тях не са нито морален коректив, нито пример.

Затова е и толкова силно разединението от думите на Николай. Все пак той е от по-младите владици и би трябвало да изгражда една нова представа за висините на БПЦ.

Вместо това той проповядва най-консервативни схващания. И сам изпада в противоречия. Все пак на ръката си не носи „Пальот“, и не се вози в Лада или Москвич.

Янаки Кънчев, Стара Загора, за „Ретро“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 23-годишна майка родила деца, които се раждат веднъж на 480 години
Next: От 25 години отшелник живее в пещера с кучето си. Всеки, който влезе там, остава без думи

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
  • Майка ми взе микрофона по време на сватбата на сестра ми и се усмихна самодоволно.
  • Онази вечер закарах мъжа си до летището. Всичко изглеждаше както винаги. Поредната командировка. Обичайните прегръдки за довиждане.
  • Платих деветнайсет хиляди евро за сватбата на сина си.
  • Съпругът ми Иво, петгодишният ни син Лъчо и аз вечеряхме в изискан ресторант, когато Иво се извини и стана, за да отиде до тоалетната. Само минута по-късно сервитьорът се наведе към мен, а гласът му трепереше.
  • Малко преди сватбата булката подслуша признанието на младоженеца и в този миг в нея се роди решение за възмездие.
  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.