Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Дянков скочи на Асен Василев: Има договорка за Лукойл. Да каже къде са 800 милиона данъци
  • Новини

Дянков скочи на Асен Василев: Има договорка за Лукойл. Да каже къде са 800 милиона данъци

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2023
qdwqddsfdsvcvcvcxvcx.png

За мен голяма загадка е защо Лукойл не плаща данъците, които компанията дължи на държавата.

Около 700-800 млн. лв. само за тази година Лукойл е трябвало да плати, а не е платил.

Има политическо разбирателство може би на предишното последно редовно правителство и сегашното. Там има някакво разбирателство, което българският народ не го знае. Това заяви пред Нова телевизия бившият вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков.

Според него сегашният кабинет си приписва „заслуги“ по промяната на политиката спрямо Лукойл, но не е вярно: „Ако се видят данните за Лукойл конкретно, пак казвам – само за тази година с около 800 млн. би трябвало да плати повече, отколкото плаща.

Това правителство реши да увеличи с още една година дерогацията за Лукойл. Срещу какво? – Срещу нищо. Срещу нищо за българския народ“. Дянков заподозря задкулисна договорка.

„Толкова е видно това. Това е един от трите най-големи данъкоплатци в България – рафинерията Лукойл. Факт е, че не плащат данъците, които трябва да плащат дълго време, означава, че има някаква договорка. С кого? С тези, които управляват“.

„Според мен финансовият министър със сигурност знае, че има такава договорка и трябва да се пита защо. Данните са много ясни.

Те се хвалиха в началото на управлението си, че ще върви много по-добре ДДС събираемостта. В сравнение с миналата година реално ДДС се събира много по-малко, а в сравнение с плана за Бюджет 2023 до края на септември сме с 1 млрд. 900 млн. по-ниско.

Една голяма част от това е Лукойл“, заяви Дянков. За него било загадка защо тези близо 2 млрд. липсват, както и защо Лукойл се ползва с такива привилегии.

Дянков нарече идеята Бонус донос „милиционерски похват“:

„На НАП им харесват такива милиционерски похвати, защото те имат възможност да влияят на събираемостта. Реално това не се получава, само се оказва по-голям натиск върху бизнеса. Фискалният ефект ще бъде нулев“.
Симеон Дянков постави оценка на финансовия министър „между 3 и 4“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Медът е чудото на земята! Смесете го с още една съставка и сърцето заработва като часовник
Next: След раздялата с Красен Кралев Виктория Петрова се влюби в бизнесмен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.