Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Александър Мясников се обърна към всички, родени преди 1970 г.: Чуйте и запомнете това, което ще ви кажа
  • Новини

Д-р Александър Мясников се обърна към всички, родени преди 1970 г.: Чуйте и запомнете това, което ще ви кажа

Иван Димитров Пешев септември 29, 2023
mqssnsidkasdkasd.png

Цифрите в ЕГН-то може да бъдат ужасяващи за някои хора. Все пак те разкриват как годините минават, а свещите на тортите се увеличават необратимо.

Да, всеки иска да остане млад за по-дълго и да се чувства здрав като на 20, но какво да се прави – животът тече само в една посока.

Все пак има хора, които сякаш отказват да живеят или постоянно го правят със страх. Именно заради това д-р Александър Мясников се обърна към всички, родени преди 1970 година. Той им даде жизненоважен съвет.

„Чуйте и запомнете това, което ще ви кажа. Спазвайте го и така животът ви ще се промени“, категоричен е специалистът.

„Не се отдавайте на меланхолията и унинието. Да, вече сте на едни сериозни години, но все пак сте живи, нали! Живейте всеки ден сякаш е последният ви ден на тази земя…

Дори и да имате болежки и заболявания – не се предавайте пред тях“, казва докторът.

Според лекаря изведнъж му хрумнало, че хората, родени преди 1970 г., не могат да направят много, за да удължат живота си.

„Генетика – няма какво да се направи! Всеки живее живота си както смята, че е най-добре за него. Някои много са преяждали, пили, веселили, пушили, отдавали са се на пороци – други пък са живели по-спокоен живот. Е, ако сте родени преди 1970 г., то вече сте направили, каквото сте направили и това е!

Всеки от нас има собствен ресурс, даден му от Бога. Други пък го обвързват с наследствеността и т.н. Каквото и да е – никой не знае още колко живот му остава. Заради това нека живее пълноценно до последно“, съветва специалистът.

Лекарят стигна до извода, че по този начин единственото, което остава в такава ситуация, е да се осигури качеството на оставащия живот.

„Можете да се погребете още приживе, страдайки от болки в гърба и скокове на налягането, или можете да смятате всеки ден за последен и да не се предавате на болести и мрачни мисли.

Хората са казали, че „това, което не можем да излекуваме, се счита за нормално“. Така че нека се научим да не оставяме оставащите ни дни на униние, болка и слабост! Да живеем – както можем!“, обърна се д-р Мясников към всички, родени преди 1970 година.

По-рано Мясников каза, че храните, съдържащи захар, са опасни поради повишен риск от рак. Лекарят нареди сред такива продукти содата, белите тестени изделия, хляба и ориза

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Политолог издаде скрития коз на Борисов за Хекимян, картата капан е за…
Next: Масова чистка в центъра на София! Такова чудо рядко се вижда в днешно време

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.