Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Атанас Михайлов-Лекувайте кашлицата, не я потискайте – Ето ви 2 рецепти за лечение на кашлица за един ден
  • Новини

Д-р Атанас Михайлов-Лекувайте кашлицата, не я потискайте – Ето ви 2 рецепти за лечение на кашлица за един ден

Иван Димитров Пешев юни 27, 2022
atantansmihailoavov.jpg

Д-р Михайлов обяснява, че кашлицата не бива да се потиска, защото има опасност да си навредим още повече!

Не потискайте кашлицата, лекувайте я! Това обяснява д-р Атанас Михайлов в сезона на вирусите и грипа. Разбира се, най-добре е да се пазим и да направим всичко възможно да останем здрави.

Но в случаите, в които не успяваме, правилното лечение е единственото важно нещо.

При силна и упорита кашлица не бързайте да тичате до аптеката и да си харчите парите за всевъзможни сиропи, хапчета, прахчета и други. Едно, че са скъпи, друго не винаги помагат.

За лечение на кашлица няма по-добро и мощно средство от двете рецепти, които ни припомня д-р Атанас Михайлов. Изпитани са отдавна и ефектът от тях е гарантират на сто процента.

Първата рецепта против кашлица е с настърган стар лук и мед. Смесват се двете съставки в съотношение 1 към 2. А след това се взимат до десет пъти дневно от сместа с една чаена малка лъжичка. Тази рецепта, както и втората, спомага за втечняването и отделянето на секретите в белите дробове.

Втората рецепта е също така простичка, но страшно ефективна. Смесете си 200 грама настърган лук със 750 грама бяло вино и сто грама истински мед. Оставете да кисне четири-пет дни и после прецедете сместа през обикновен тензух.

Добре е да си приготвите бутилките от рано, за да ги имате на разположение веднага при нужда. От лечебната течност после се пият по 50 грама три пъти дневно за 24 часа.

Има и още нещо, което ще помогне за пълното излекуване на кашлицата и това са инхалациите. Ако нямате уред за тях, д-р Михайлов съветва да ползвате обикновен чайник.

“Сложете фуния на чучура на чайника и го насочете директно към устата си. А в чайника преди това сте сложили 200 грама вода, половин лъжица сода бикарбонат и две щипки сол. Загрявате ги, а след това дишате с пълни дробове около 15 минути. Два часа после не излизате на студа”, обяснява д-р Атанас Михайлов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Асен Василев каза кой ще номинират за премиер
Next: Не всички хора го имат: Питали ли сте се някога какво означава малкият белег в горната част на лявата ръка

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.