Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Велчев разкри какво слагат в каймата, която купуваме: Направо не е за вярване
  • Новини

Д-р Велчев разкри какво слагат в каймата, която купуваме: Направо не е за вярване

Иван Димитров Пешев януари 22, 2024
svfdsfdbggfbdfghfgh.png

Продават кайма със смлени кости. На находката се е натъкнал жител на София, а историята разказа председателят на сдружението „За достъпна и качествена храна“ д-р Андрей Велчев, цитиран от Телеграф. Към него се е обърнал за помощ потърпевшият. 

Сигнал

Потърпевшият изпраща сигнал до организацията, в който пише, че в периода между 3-7 януари си купува прясна кайма „Стара планина“ на цена от 16 лева. „След като я сготвих, се оказа, че в месото има значително количество смлени кости с големина над 5 мм.

 

Тази кайма се купува за хранене на дете. Моля да апелирате магазините да си вдигнат качеството“, пише попареният. От страна на организацията случаят е придвижен и очакват отговор от обекта, в който е закупена каймата.

Друг случай е със салам, който беше с червени петна. „Това означава, че има някаква грешка в технологичния процес“, каза д-р Велчев. Той уточни, че заради откритото нарушение БАБХ е санкционирала производителя.

По отношение на вкуса на саламите експертът заяви, че индустрията върви с по-бързи темпове и не дава възможност на хората да се адаптират с новите и ако утре им се продаде салам без месо, те няма да усетят промяната.

Топли точки

Потребители са притеснени и от качеството на продаваните продукти от т.нар. топли точки с меса от типа кюфтета, кебапчета, руло „Стефани“ и други стандартни продукти, приготвени от смляно месо. “Продават се продукти, които са с изтекъл срок на годност. Тогава обаче е трудно проследимо“, заяви д-р Андрей Велчев и добави, че има отлив от покупки от тези места.

Д-р Велчев коментира, че купувачите се съмняват, че по този начин се реализират изостанали в хладилните витрини стоки като кюфтета, кебапчета, пилета.

Друга причина да се избягва покупката на готови кюфтета и кебапчета е поради безпокойството, че те са пълни с ароматизатори, оцветители, сол и т.н.

Освен това сред находките на клиентите са и пилета, които имат странен цвят или вкус, който не може да бъде усетен преди покупката им и достигането до трапезата.

„След като евтиното сирене беше предлагано като скъпо, такава тенденция се наблюдава и при месните продукти, най-вече при тези, които се продават като кайма“, алармира председателят. Той препоръча на хората, които искат да консумират кайма, да мелят на място месото, за да са сигурни в това, което купуват.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голям удар за нея! Уволниха Лиляна Павлова от позиция с 600 бона заплата
Next: Дали ще се случи: Повишават възрастта за пенсиониране с около две години, ето кога

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.