Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Лидия приписа апартаментите си на болногледачите и почина мистериозно
  • Новини

Д-р Лидия приписа апартаментите си на болногледачите и почина мистериозно

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
gsdghdfhqwewqasfsf.png

Разследване на „Нова телевизия“ разказва за случай, при който болна жена приписва апартаментите си на болногледачи. След което тя си отива мистериозно от този свят.

Началникът на клиниката по хирургия в „Александровска болница” доц. д-р Манол Соколов и дерматологът д-р Евгения Божикова са получили по един апартамент от вече покойната им пациентка д-р Лидия Чакърова. Двамата твърдят, че тя им е дарила жилищата си в „Лозенец” и на „Лъвов мост”, защото са се грижили за нея.

Лидия Чакърова умира на 1 септември тази година, без никой от роднините ѝ да бъде уведомен. Смъртта ѝ е констатирана от общопрактикуващия лекар д-р Иван Минков, с когото дерматоложката живее на семейни начала. Два дни по-късно тялото на пенсионерката е кремирано в крематориума в Пловдив, където декларацията за съгласие от наследник не е задължителна.

„Тя каза „Искам да ви даря моя апартамент”. Първата ми реакция беше „Не! В никакъв случай! Такива неща за мен са тежест”. Повече от 6 месеца – може би 8-9, разсъждавах по въпроса. Всички мои близки и адвокатката ми ме посъветваха да приема, защото това е нейната воля. Казаха, че нямам право да отхвърлям волята на жената”, коментира д-р Евгения Божикова. Според рехабилитатора Галя Каменова за покойната жена не се полагали грижи. „Нямаше място по тялото, по което да няма синина. Трябва да е търкаляно тялото, за да посинее отвсякъде. Просто беше страшно”, спомня си жената.

За контактите на възрастната жена с двамата лекари – д-р Евгения Божикова и доц. Манол Соколов, роднините ѝ разбират случайно през март тази година, когато тя изчезва от дома си на булевард „Мария Луиза” в София и няколко дни е с изключен телефон. Това разказва единият ѝ племенник Валентин Борисов. Той е разсиновен от сестрата на покойната Лидия, но се е чувал и виждал с леля си. „Тя ми се обади и ми каза, че е много страшно положението, че ще я водят някъде, но не знае къде. Оттам нататък няма връзка с нея. „После ще се чуем, после ще ти обясня”. Това ѝ бяха думите. След като мина един час, телефонът вече е изключен”, казва племенникът на Лидия Чакърова. Валентин започва да търси леля си в различни болници в София. Открива я в частен хоспис, където д-р Божикова решила да я настани, след като Лидия паднала, счупила си крака и претърпяла операция.

Според Валентин леля му не звучала напълно адекватна. Била опиянена. Д-р Евгения Божикова обаче твърди, че тя сама платила за операцията на възрастната жена. В хосписа племенникът на Лидия вижда двамата лекари за първи път, а д-р Божикова разбира, че Лидия все пак има роднини. Д-р Божикова била много притеснена от присъствието на роднината на жената, описва самият той. Започнала да нервничи.

Лидия Чакърова е дарила апартамента си на булевард „Мария Луиза” до „Лъвов мост” на д-р Божикова на 18 март 2022 г. с пълномощно. Лекарката твърди, че дълго се колебала дали да приеме петстайното жилище, но накрая се съгласила. В знак на благодарност решила, че ще се грижи за нея. Преди години започнала да лекува кожните проблеми на Лидия безплатно и така двете се сближили.

До март тази година, когато пада и си чупи крака, Лидия можела да се обслужва сама. Плащала на жени да почистват дома ѝ и да ѝ пазаруват. След като е изписана от хосписа обаче, до 1 септември, когато умира, жената остава на легло. Д-р Божикова твърди, че през цялото това време е била до нея. Близките на възрастната жена обаче смятат, че за Лидия не са полагани никакви грижи. „Тя беше… не мога да го опиша.

Представете си едно малко човече с много малки размери, с огромна гърбица, което лежи в една странна поза и не се мърда. 24 часа в денонощието тя не мърда. Тя беше цялата синя – раменете, ръцете, краката бяха синьо-черни. Или е от падане, или е търкаляно, или е влачено това тяло. Не определена зона, а цялото тяло, не бях виждала досега. Такива синини от обездвижване не могат да се появят. Те не са на лежащата страна, а на свободната”. Така Галя Каменова описва състоянието на починалата вече жена.

По думите ѝ Лидия не е била хранена, хигиената също не била добра. „Лежи на една страна и слюнката ѝ тече от устата. Тя не може да се избърше със салфетка. Слагаха кухненска ролка. И тя винаги беше вир-вода. Аз имам чувството, че за домашен любимец се грижи повече човек. Не мога да си го представя за човешко същество такова отношение”, продължава рехабилитаторката.

За да помага на леля си, племенникът ѝ Валентин отива да живее при нея за около 2 месеца. Разказва, че д-р Божикова не ходила често, защото била уморена, заета или била на почивки в България и чужбина. По думите му болногледачката, осигурена от лекарката, нямала медицинско образование и не можела да се грижи адекватно за Лидия.

На 20 април тази година Лидия дарява втория си апартамент в „Лозенец” на завеждащия клиниката по хирургия в „Александровска” болница доц. Манол Соколов, на когото преди години е била пациент. Няколко месеца преди да почине близка приятелка на Лидия, която пожела да остане анонимна, разказа, че трудно се свързвала с нея.

След като възрастната жена умира, д-р Божикова не уведомява никой от роднините ѝ. В смъртния акт пише, че е починала в 12 часа на обяд. Документът е изготвен от личния лекар на Лидия, който живее на семейни начала с д-р Божикова. „Не знаех, че тя има наследници. Сложила съм некролози на вратата с идеята, че който се интересува от нея, ще ги види. По съвет на моята адвокатка не се обадих на Валентин, тъй като последният ни разговор беше доста нелицеприятен. Аз запитах моята адвокатка дали да му се обадя и тя каза не, защото той не е никакъв роднина”, каза дерматоложката.

Д-р Иван Минков пише, че Лидия е починала от сърдечна недостатъчност. Не намира данни за насилствена смърт и разрешава покойната да бъде кремирана. Тялото ѝ е кремирано в Пловдив, защото в София се изисква задължително декларация от роднина. „Момчето от агенцията ми каза, че като ги е попитало за документи за родствена връзка, тя се е обадила на някаква адвокатка и тя ѝ е диктувала. На един кариран лист е написала „Аз, в качеството си нейна приятелка, давам съгласие да бъде кремирана. Тук няма грам чувства, човечност няма. Тук има бизнес и пари. И от погребението взела фактура, за да може да си осребри нещата”, коментира Емил Нешев, който също е племенник на покойницата.

Двамата племенници на Лидия Чакърова нямат право да получат наследство от нея по закон и не претендират за такова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Силвия Кацарова се пренесе в имение за 2 милиона лева и живее като кралица
Next: Цяла България плаче! Почина обичаният от всички Иван Минчев

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.