Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Михайлов: Лекувайте кашлицата, не я потискайте – Ето ви 2 рецепти за лечение на кашлица
  • Новини

Д-р Михайлов: Лекувайте кашлицата, не я потискайте – Ето ви 2 рецепти за лечение на кашлица

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2023
fsdfdvcxvbcbfghf.png

Д-р Михайлов обяснява, че кашлицата не бива да се потиска, защото има опасност да си навредим още повече!

Не потискайте кашлицата, лекувайте я! Това обяснява д-р Михайлов в сезона на вирусите и грипа. Разбира се, най-добре е да се пазим и да направим всичко възможно да останем здрави.

Но в случаите, в които не успяваме, правилното лечение е единственото важно нещо.

При силна и упорита кашлица не бързайте да тичате до аптеката и да си харчите парите за всевъзможни сиропи, хапчета, прахчета и други. Едно, че са скъпи, друго не винаги помагат.

За лечение на кашлица няма по-добро и мощно средство от двете рецепти, които ни припомня д-р Михайлов. Изпитани са отдавна и ефектът от тях е гарантират на сто процента.

Първата рецепта против кашлица е с настърган стар лук и мед.

Смесват се двете съставки в съотношение 1 към 2.

А след това се взимат до десет пъти дневно от сместа с една чаена малка лъжичка. Тази рецепта, както и втората, спомага за втечняването и отделянето на секретите в белите дробове.

Втората рецепта е също така простичка, но страшно ефективна. Смесете си 200 грама настърган лук със 750 грама бяло вино и сто грама истински мед. Оставете да кисне четири-пет дни и после прецедете сместа през обикновен тензух.

Добре е да си приготвите бутилките от рано, за да ги имате на разположение веднага при нужда. От лечебната течност после се пият по 50 грама три пъти дневно за 24 часа.

Има и още нещо, което ще помогне за пълното излекуване на кашлицата и това са инхалациите. Ако нямате уред за тях, д-р Михайлов съветва да ползвате обикновен чайник.

“Сложете фуния на чучура на чайника и го насочете директно към устата си. А в чайника преди това сте сложили 200 грама вода, половин лъжица сода бикарбонат и две щипки сол.

Загрявате ги, а след това дишате с пълни дробове около 15 минути. Два часа после не излизате на студа”, обяснява д-р Михайлов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Москва с жесток ответен удар срещу България, изгони…
Next: Извънредно! Борисов отговори на най-задавания въпрос преди вота за София

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.