Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Надежда Басара: При мен не се умира, лекувам дори и най-лошите болести
  • Новини

Д-р Надежда Басара: При мен не се умира, лекувам дори и най-лошите болести

Иван Димитров Пешев май 1, 2023
naddzdkasdajsdasdksa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тя е лекарката, известна в цял свят. Името й е д-р Надежда Басара.

 

Прочута е с това, че може да излекува човек от най-тежката болест, от която страда. Занимава се с трансплантиране на стволови клетки. Понастоящем, тя управлява болница в Германия.

 

Дошла е тук през 2002 година, като не е говорела немски. Успяла е да го научи и започва да гради успешна кариера. Така тя се издига до първия лекар от Югоизточна Европа с титла професор по медицина.

След това е в управата на Университетската клиника в град Лайпциг, където ръководи центъра по трансплантиране.

Центърът става известен с успешни трансплантации след лечение на левкемия. Лекарката постига небивал успех, тласкана от нейната отдаденост към професията. Успехите я окрилят и я водят към нови достижения.

При нея се лекуват сърби, македонци и черногорци.

Тя става популярна, защото успява да вдигне на крака водещ на сръбска телевизия- Той страдал от апаластична анемия. Друго водещ на друг сръбски канал пък имал тумор в сливиците и след нейните думи, че при нея никой не може да умре той се вдига на крака.

Има и още известни личности, които запазват анонимност и на които лекарката им е помогнала.

 

Още преди тринадесет години изправя на крака млад човек, страдащ от тежка форма на левкемия. Нейно дело е и лечението на най-възрастния пациент, на когото трансплантират стволови клетки.
Получава награди и медали от сърбите, а черногорците й дават гражданство.

В интервю тя споделя, че пътят, по който е стигнала до това ниво е бил доста труден, но благодарение на силната подкрепа от семейството й, тя стига до тези успехи.

В Германия животът и се развива бурно и динамично.

 

Падат и се доста тежки случаи, свързани с раковоболни пациенти.

 

Законите в Германия за произвеждане на транспланти и замразяването на клетки тогава са строги и трябва много да се внимава. Успява да стане шеф на отделението по онкология. Непрекъснато учи езика и усъвършенства медицинската си диплома.

Така стига до Лайпциг, където ръководи хематологията и се грижи за стволовите клетки.

Успехите й не закъсняват и тя става директор по вътрешна медицина в германския град Фленсбург.
Като чужденец и е трудно, защото трябва да се докаже, че е по-способна от немците. Но с упоритост и воля, плюс учене лекарката успява, въпреки завистта в очите на колегите й.

В статия от вестник излиза мнение, че тя обръща повече внимание на сърби от германците, което се оказва жалка клевета. Тя мери хората с еднакъв аршин и не нарушава клетвата на Хипократ.
За нея знанията са ключът към успешното лечение на пациента.

Диагностиката на заболяванията трябва да не закъснява, за да има шанс пациента за пълно лечение. Предимството на Германия е в бързината на изследванията, които стават готови за два дни. Затова страната е водеща в бързото установяване на диагнозите.

Професорът успява да излекува напълно над 90 процента от пациентите си, но статистиката е за след двугодишното им възстановяване. След това зависи от тях дали ще ходят на препоръчителните контролни изследвания, споделя тя.

Трансплантирането на клетки си остава най-ефективният начин за лечение на злокачествените болести, независимо от скъпоструващите и модерни лекарства.

Македонски пациенти са сред хората, излекувани успешно от амбициозната лекарка.
Лекарката препоръчва на хората, които не искат да страдат от злокачествени заболявания да спазват хранителен режим, да спортуват и да не работят с опасни елементи, които са вредни за здравето им и ги облъчват.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тома ги довърши! Безпрецедентна имитация на Бяла роза
Next: 5 златни рецепти от билкар за хора след 40, които страдат от вцепеняване на крайници и профилактика на кръвоносните съдове

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.